Желязко Дочев е осъден на пробация за не знам какво. Преди това е лежал ефективно в Казичене. Талантът му да рецитира е открит от г-жа Перчеклийска. Сега Желязко играе своя версия на „Мяра за мяра“ от Уилям Шекспир в Червената къща. На спектаклите (ще) присъства и г-жа Перчеклийска, която наблюдава Желязко в изпитателния срок и трябва да прецени дали те, спектаклите, могат да бъдат признати на Желязко като поправителен труд.

Желязко се явява на сцената с долнище на анцуг и карирана риза, гледа малко изотдолу – все пак не е свикнал със сцената, въпреки че явно му харесва. Декорите му са в стил клошарски шик – картонени плоскости, маса, която едва ли помни датата си на раждане, черни платнища с дупки по тях, с тиксо са залепени кабелите за озвучителната техника и осветлението. На пода има кашон с шишета от бира и водка, които ще се превърнат в част от героите на пиесата. В действие влизат и примитивно изработени кукли за ръка, както и закачалки с крачета, върху които с картон грубо са оформени телата на две от основните действащи лица – временно управляващият Виена граф Анджело и кандидат-монахинята Изабела. Лицата им са фотографии, вероятно съдрани от списания. Отделните действия и персонажите в тях се обявяват с помощта на стар календар с овце, кози и подобни селскостопански образи.

Желязко изиграва някъде към десетина роли, като от време на време говори и като Желязко. Понякога бърка, защото се е разконцентрирал и тогава се извинява на публиката и специално на г-жа Перчеклийска – симпатична млада жена, момиче, което се смее звънко на номерата на Желязко (гледай ти какви готини хора имало в пробацията)!

Желязко е свел петте действия на Шекспир до три и когато след 75 минути игра се покланя, публиката в лицето на непознат мъж - за мене де, иначе сигурно човекът си има много познати, г-жа Перчеклийска и в мое лице, се изправя на крака, ръкопляска дълго с викове „Браво!“. Сега, не мога да кажа, че срутихме Червената къща, все пак бяхме само трима човека на представлението, но това беше най-добрият Шекспир, който съм гледала напоследък, а гледах включително „Хамлет“ с Къмбърбач и „Както ви харесва“ на Националния театър в Лондон. Цялата стихийна, хлапашка, неподстригана, улична прелест на театъра, силата му да изтръгва емоции, да те накара да забравиш за границата между игра и действителност до степен да се почувстваш като публиката на „Многострадална Геновева“, нахълта в залата благодарение на Желязко.

Не знам кога ще дават отново „Мяра за мяра“ от Желязко и У. Шекспир, но си струва да го видите. Това нещо е по-добро от поне 70%, какво ти, 80-85% от спектаклите на големите столични сцени, на които провъзгласени за звезди актьори мъчат публиката, подозирам и себе си. Желязко е голям, благодарение и на режисьора си Явор Костов и Субтеатър. Но никога, никога не искайте телефона му от г-жа Перчеклийска, защото тя много ще се смее.