На празник семейството изважда тежки сребърни прибори за хранене. Сред тях е една лъжица с герб, подарък на Андре от бившия германски канцлер Вернер Херцог. (Отделно ще прочетете за кои много известни личности е готвил шеф Токев не само у нас, а и в Германия, и във Франция, едва успях да измъкна тази информация от него, той не я смята за важна. Само ще вметна, че за гостуването на американския президент Бил Клинтън в България Андре бил специално командирован от „Кемпински“ в Берлин в „Кемпински“ – София, където шеф по това време бил Иван Манчев. Двамата подготвили менюто за височайшата особа.)

Хлябът винаги се сервира в чинията, подарък от майката на Андре

Двамата често вмъкват немски думи в разговора си. На съда за хляб, подарък от майката на Андре, е изписано Unser taglich Brot – хляб наш насъщен. Друга семейна реликва, която присъства на празничната трапеза, е вазата от майсенски порцелан, спомен от прабабата на Андре. В нея Мария е подредила свежи пролетни цветя. И казва, че бабата и дядото на Андре много ще се зарадват, като видят вазата на снимка в списанието.

Да, те са живи и здрави, живеят в малко градче близо до Ваймар и всяка сутрин, въпреки че са на 90 години, правят гимнастика. Внукът им се възхищава, но няма време за такъв режим. Сутрин сдъвква парченце джинджифил, пие чаша вода и тръгва към ресторанта.

На въпроса дали и тя готви, Мария отговаря утвърдително – кухнята е нейна територия през седмицата. Е, не постига това, което прави Андре в нея, но той пък не е претенциозен. Настоява единствено да не се използват готови бульончета и подправки. Тя като всяка жена купува от време на време, а той ги изхвърля. Пазаруват от пазара, някои от продуктите Андре поръчва заедно със заявките за ресторанта си ANDRe, държи винаги да са пресни. Така е възпитал и дъщерите си – да изискват от храната да е удоволствие и преживяване. Уроците им е давал не само у дома, а при пътешествията, които семейството е правило. Ренате и Елиза си спомнят как са седели с часове в малки ресторантчета в Тоскана, как са купували хляб от бабите, а Андре е записвал рецептите им. Ренате, която живее със съпруга си в Берлин, често се обажда на тате за кулинарни консултации. Тя се грижи за сайта на ресторант ANDRe, малката Елиза, която е актриса, пък снима за него.

Характерно за начина на готвене на Андре е, че е много пестелив и практичен – и сега го показва, събирайки обелките от пресните моркови, които ще използва за бульон. А самите моркови мята върху картофките във фурната. За 15 минути. Към тях, 5 минути преди да извади тавата, добавя и няколко аспержи. Междувременно запържва в тиган измит пресен спанак заедно с отрязъците от левурдата, приготвена за зелената салата.

Мария подрежда чиниите със салатите – всеки ще си направи своя комбинация от репички, рукола, салата, левурда, ще си я овкуси сам в чинията. Съпругът й презентира основното и гарнитурата към него. Налива вино. И не би бил шеф Андре Токев, ако не прибави към нарязания вече козунак ягоди, сметана и ванилов крем.

Сигурна съм, че има и самочувствие в това да нарече ресторанта си на свое име, АNDRe да е марка, която шеф Токев да защитава с авторска и хубава кухня. Впрочем уговаряме се да снимаме цялото семейство, пристигащо от Германия, именно там, то вече не се събира около масата в апартамента. Говорят си на немски – сестрата на Андре, Симона, съпругът й Сирил, който е французин, дъщеричката им Матилде, Ренате и съпругът й Веско, Елиза, Мария... Андре казва, че ако един ден отвори ресторант в Берлин, всички ще работят при него.