Ако има нещо ама наистина разтърсващо в третата част от поредицата „Дивергенти” по романите на Вероника Рот, то това са устните на Тео Джеймс и столът, на който седиш в 4 D киносалона. Както и звукът и CGI ефектите, разбира се.

Легендата: „Дивергентите” е зрелищна научно-фантастична поредица, създадена по романите на Вероника Рот. Рот е едва на 22, когато публикува първата си книга за 16-годишната Трис и нейният треньор Фор, опитващи се да оцелеят и да запазят идентичността си в едно кастово общество. Успехът й до голяма степен се дължи на факта, че своевременно "яхва" могъщата вълна на тийнейджърската фентъзи литература, започнала с „Хари Потър” и продължила със сагите „Здрач” и „Игрите на глада”. Действието на „Дивергентите” и продължението „Бунтовници” се развива в постапокалиптично Чикаго, а в настоящата, третата поред част, главните герои трябва да напуснат добре познатия си свят и да стъпят отвъд стените на града.

„Дивергенти 3” на 4D и IMax е от филмите, които задължително трябва да се гледат във възможно най-зрелищния формат, за да изпълнят мисията си, която определено не е да открият смисъла на живота. Работата е там, че за разлика от пищни продукции като „Игрите на глада” например, където акцент са и изключителните костюми, и цялостният дизайн на компютърно-генерирания свят, в „Дивергенти” си лишен от подобни удоволствия. Виртуалната среда, в която се развива действието е сурова, повече аскетична, отколкото артистична, но най-странното е, че на моменти изглежда дори бутафорна с това розово-оранжево зарево на хоризонта, а костюмите по никакъв начин не ти помагат да преодолееш отегчението, което те залива в един момент. Във филм, в който сюжетът и актьорската игра са на десети план, предизвикателството за зрителя трябва да дойде именно от зрелището. А зрелището не е само екшънът, не са просто ефектите.

В първия филм, „Дивергенти”, гледахме Кейт Уинслет в ролята на тиранична кралица и видяхме, че големият актьор е голям и в условията на класически блокбастър. Сега, в третата част от поредицата, Кейт я няма, но пък отново гледаме Наоми Уотс в ролята на Евелин, предводителката на „безкастовите”, тоест на дивергентите (от англ. divergent - различен), сред които са и главните герои Трис (Шeйлийн Удли) и Фор (Тео Джеймс). Удли и Джеймс са магнетични актьори и ако бяхме могъщо холивудско студио вече щяхме да сме направили един истински романтичен филм с тях двамата. Неслучайно миналата година тандемът им спечели People’s Choice Award за най-добър екранен дует за втората част от трилогията - „Дивергенти 2: Бунтовниците”.

Както вече стана ясно в „Дивергенти 3: Предани” Трис и Фор пристъпват отвъд стените на познатия си свят и по сценарий от това на нас, зрителите, трябва да ни стане още по-интересно. Не ни става по-интересно, но и разочаровани не сме. Пак призовавам – гледайте го на 4D!

P.S. Какъв е смисълът на подобни филми? – ще попита някой нещастен търсач на смисъл. А какъв е смисълът на крайно тъпата реклама, в която се опитват да ни убедят, че животът ни ще стане по-лесен и приятен, ако си закупим тоалетна хартия, чието цилиндрично картонче в основата се разтваря във водата!!! – ще му отговоря аз.