Поради правилата им на обличане ние сме свикнали да приемаме мюсюлманките едва ли не за жени, които нямат отношение към модата. Това е абсолютно грешна представа. Жените от Близкия Изток са най-високоплатежните клиентки на haute couture. Във форумите новината за колекцията на D&G предизвика противоречие и сред самите тях. Едни казват, че трябва да бъдат подкрепяни само местните „дизайнери“ и че да купуваш тези дрехи е нескромност, докато други са изключително щастливи, че за първи път голямата мода обръща поглед към тях.

През шестте години, в които работих в бутика на Christian Dior на Родео Драйв в Бевърли Хилс, винаги очаквахме с нетърпение пристигането на саудитските принцове и принцеси, защото обикновено те изкупуваха колекциите. Парите се носеха от прислугата в куфари или чанти и се плащаше само в брой. Общувала съм с няколко принцеси, една от които се казваше като дъщеря ми Радина. Изненадах се, че това име съществува и в арабския свят, а тя ми обясни, че означавало щастие. Докато бяхме в пробната и й помагах да облече елегантния костюм на Dior, който щеше да носи под хиджаба, Радина ми изплака душата си с много въздишки и недомлъвки. Не беше никак щастлива в брака си. Няма да забравя тъгата в краткия ни разговор, който можеше да се случи само там, в пробната на бутик, за някакви 15 минути, през които тя не беше наблюдавана от по-възрастните съпруги и съпровождащите я гардове. Купи дрехи за около 100 000 долара и повече не я видях.

Имах сблъсък с един йорданец, който се държа с мен изключително обидно. Никога мъж не си е позволявал да се държи така с мен в Америка. Беше човекът с парите на някакъв шейх. Разплаках се и шефката ми ме изтегли и прие трансакцията с едва прикрито презрение и неприязън. Идиотското беше, че нямаше как да пазим реално достойнството си пред тези хора, защото искахме парите им. Те бяха най-важните клиенти за годината. И ще завърша този текст с една среща, която завинаги остана в съзнанието ми. В бутика влязоха три жени, чиято възраст беше трудна за определяне, защото бяха в бурки. И не само, лицата им бях скрити от метални пластини с дупки за дишане, приличащи на намордника на Ханибал Лектър или на лицевата част на рицарски шлем. Веднага се постарах да прикрия шока и отвращението си към това „облекло“, защото очите ми срещнаха техните. Трябваше да им взема парите, а не да показвам какво мисля за „тоалета“ им. Звучи тъпо, но погледите им ме накараха веднага да се заключа. Дали си внушавах, или наистина беше така, не мога да кажа, но те ме гледаха много лошо. И как да не ме гледат лошо – хубава млада жена в елегантен костюм с пола над коленете, косата пусната свободно на раменете, грим, бижута, червило, обувки, крака, ръце, тяло на показ, но без да е провокативно, а просто елегантно. А те с намордници!

Да, колекцията на Долче и Габана ще даде възможност на тези жени да се чувстват една идея по-щастливи, но няма да ги направи по-свободни. А аз ако бях богата, бих си позволила екстравагантността да притежавам няколко от тези великолепни тоалета и дори бих ги обличала, въпреки че е антифеминистко. Обаче никога няма да забравя нито погледите на трите жени в бурки, нито насълзените очи на нещастната принцеса Радина в пробната на Dior. Отнасям се с уважение към религиозния избор на всеки човек, но и всяка жена по света по някакъв начин е моя сестра. Трябва да се борим за правото да не бъдем мачкани от мъжете. За съжаление, Долче и Габана не помагат с нищо за тази битка, обслужвайки държави, където убиват жените с камъни. Затворът става по-изискан – за тези, които имат пари. За другите остава страхът от камъните.