„Събирач на трупове” заслужава аплодисменти поради много причини като за мен първата и най-важната е, че успява да изгради свой собствен свят и този свят е едновременно разпознаваем за всички нас, част от нашата действителност и в същото време е художествен, имагинерен. Великолепни са онези кадри, в които Теодора Духовникова в ролята на затънала в проблеми, отчаяна, арогантна красавица, седи като кралица на опърпан, мизерен шезлонг насред нищо и никаквия си двор пред старата и разпадаща се къща, завещана от леля й. Обаче седи така все едно е до басейна в градината на холивудското си имение. Страхотна роля прави Духовникова, при това с очи, с поглед и – о, чудо! – с думи. Да, уважаеми читатели, най-после имаме български филм с диалог. Много диалог, жив диалог, смешен дори! Дочух мнения, че бил прекалено патетичен и леко фалшив, но на мен дори патетиката ми хареса и ми се стори органична, тъй като особено Катя, героинята на Теодора Духовникова си се изживява като трагична персона и затова много й отива тази драматичност, високопарност (да не говорим, че освен това актрисата през цялото време иронизира героинята си). Ами че тя на моменти беше като една Настася Филиповна от Волуяк да речем! (Материал за Теодора Духовникова и участието й във филма очаквайте в новия брой на EVA.)

Като казах Настася Филиповна се сетих, че и главният герой Христо (Стоян Радев) – събирач на трупове, който с линейка обикаля след полицията, за да прибира мъртъвците от катастрофите и убийствата, но иначе идеалист и романтик до невменяемост – прилича по нещо на добре познатия ни „идиот” от едноименния роман на Достоевски. И мутрата Роко (Михаил Билалов) много далечно напомня бруталния клоун Рогожин от шедьовъра на гениалния руски автор. И светлата, чиста, наивна и невинна Мими (Лидия Инджова) е една такава доморасла Аглая. Разбира се, нито сценаристът Марин Дамянов, нито режисьорът Димитър Димитров са си позволили по какъвто и да е начин да се позовават на Достоевски, но не е трудно да усетиш, че макар и оголени и схематизирани, все пак техните герои и страстите им са далечни сенки на „онези” велики герои и на „онези” дълбоки страсти.

Само колко е важно да влизат нови хора в киното ни! Поздравления за продуцента Георги Николов, който е заложил и на оператор-дебютант в игралното кино – Борис Славков – трупал опит до този момент в късометражки и телевизионни сериали.

Поздравления за режисьора Димитър Димитров, също дебютант, за това, че е отворен към публиката, както и за подбора на актьорите и работата с тях. Стефан А. Щерев прави прекрасна роля като циганина Авера – рефлективен е, тежи си на мястото, без да преиграва с цигански наречия, без да е клише. Там е и му вярваш. Да усещаш, че между актьора и ролята му се пораждат гравитационни вълни е всичко. Лично аз усетих тази енергия при почти всички актьори във филма, включително и при момчето, изпълняващо ролята на 14-годишния син на Катя Марио (за съжаление не успях да открия името му в интернет, дори в профила на филма в imdb го няма). Българското кино, особено от 70-те и 80-те, помни страхотни деца-актьори, така че приветстваме ... Марио с добре дошъл.

Стоян Радев в главната роля може би внася една излишна умозрителност в героя си или пък тази умозрителност е заложена по сценарий, тъй като той е нещо като Главния свидетел на цялото действие, в който се оглеждат всички останали. Във всеки случай когато мисля за Стоян Радев в съзнанието ми изплува веднага неговият изключителен Мефистофел от спектакъла „Фауст” на Лилия Абаджиева. И след като гледах „Събирач на трупове” продължава да е така.

И понеже не ми се иска да се отнасяме към българското кино като към инвалид и най-много от всичко мразя израза „Като за български филм е добре”, ще кажа, че в „Събирач на трупове” има и не малко неща, които дразнят – сладникаво-банален финал, излишни и доста плоски сцени, показващи привързаността на сина към починалата му майка и прочие. Но въпреки това – има надежда за българското кино! При това не само за фестивалното такова (визирам по-експериментални проекти като „Урок” и „Виктория”, които бяха селектирани и наградени на международни фестивали).

Има надежда, и има живот, и има диалог, и имаме актьори... Да се надяваме, че ще имаме и поне някакви пари за филми!