Преди да осъди бившия си мъж, Мелън води съсипващи съдебни битки с майка си за пари, които според нея родителката й не заслужава, защото е получила половината от продажбата на компанията след смъртта на баща й (22 млн. лири, плюс пари, отделени от баща й в семеен фонд, който осигурява безгрижен живот и на двамата й братя). Всичко останало, твърди авторката, е нейно, изкарано с изтощителен и съсипващ здравето й труд. Докато Мелън прелита всяка седмица Атлантика, основавайки магазини в Азия, Африка или Америка с цената на безсъние, джетлаг, шепи лекарства и тежки паник атаки, майка й си купува поредния шанел или розов буик, разхожда се пияна в имението си в Лос Анджелис, настройвайки двамата си сина срещу дъщеря си. Мелън не пропуска да я уязви в книгата си, пишейки, че дори в деня на погребението на обожавания й баща майка й не отменила часа си за ботокс. „В хода на дните все повече се чувствах като боксьор. Имах късмета да стоя за няколко секунди в своя ъгъл, след което ме заливаха с вода, малко кръвоспиращо вещество върху раните, звънец и започваше следващият рунд.“ А тя трябва да изглежда блестящо независимо дали е в офиса, или на обяд с дамите от висшето общество в хотел „Атене Плаза“, дали лети към Азия, или вечеря с Елтън Джон, за чиято фондация за борба със СПИН дава милиони лири. Винаги трябва да е на космически високите токчета на Jimmy Choо.

До съдебните дела с майка й се стига, след като на целия свят става ясно, че Jimmy Choo е златна кокошка – най-бързо развиващата се модна компания, основана с частни капитали. Тогава се появяват финансовите лешояди – инвестиционни фондове и могъщи капитали, които се опитват да откъснат парчета от нейното „създание“, преди да го погълнат изцяло. Или поне това е гледната точка на авторката. На битките с тези лешояди, на виртуозните интриги и предателства, на „разстрелите в гръб“ Мелън посвещава основната част от биографията си. Не може да не признаем с горчивина, че дори и с нейното разточителство и луди идеи за маркетинг, които струват милиони, Мелън е права за лешоядите. Днес „екселските факири“ убиват в зародиш всеки опит за креативност и изкуство в модата. Тамара Мелън е една от онези последни мохикани на модния бизнес, който все повече се превръща в любимата играчка на финансистите. В началото тя допуска една и съща грешка в отношенията си с адвокати и инвеститори: за да се спаси от агресията на алчните костюмари, предпочита да обърне гръб и да мълчи – както е правила, когато майка й е издевателствала над нея. След години се научава да отвръща на агресията с агресия. И открива с изненада, че това е начинът да оцелееш в морето на финансовите акули. Модата, обувките, дизайнът и звездният маркетинг, който ни среща с невероятни идеи, остават и до днес нейна страст. Продължава да живее с дъщеря си в Ню Йорк сред бляскави партита и страхотни приятели, но си позволява дни по пижама в леглото, гледайки любимия си сериал „Имението Даунтън“. „Най-големия подарък получавам сутрин, когато дъщеря ми идва да ме целуне, преди да отиде на училище.“