В този дом зад обичайните ритуали на всекидневието открихме омагьосващи въображението пластове на магичното. Но така е обикновено в света на художниците и на хората с богата култура, винаги се усеща динамичната атмосфера на превъплъщението – и най-обикновеният жест, предмет или декор придобиват елементи на приказност. Като във всяка приказка, действието се случва вдън гори тилилейски, всъщност в най-северната и дива част на Гърция, досами българската граница.

Kогато преди 30 години Янис среща Християна, тя е далече от класическата представа за муза, определя себе си като „войн“. Решителна, целеустремена, тя е първата жена дипломат в Министерството на външните работи на Гърция и вече е изкарала първия си мандат като консул в Тел Авив, Израел. Атинянката е увлечена по изкуството, обича да рисува и дори организира своя изложба в галерия до хотел „Хилтън“ в гръцката столица. Едва ли предполага, че точно тогава ще срещне човека, с когото ще продължи живота си. „Видях на стълбите на галерията двама мъже, но единият прикова погледа ми – разказва Християна. – И се случи онова, за което се казва, че е любов от пръв поглед. Знаеш, без да можеш да си го обясниш, че това е човекът за теб. На втория месец от запознанството ни Янис предложи да се оженим. И оттогава не сме се разделяли.“

Дипломатическата кариера на Християна продължава и семейството живее години в Италия, тъй като тя е консул в Генуа. Малко преди завръщането им в родината Янис я изненадва с необичайно предложение да закупят имот (по онова време там е абсолютна пустош) до Като Неврокопи, близо до българо-гръцката граница.

„Янис избра мястото и реши да дойдем да живеем тук – разказва Християна. – Като атинянка не познавах тази част на Гърция, знаех историята й, разбира се, но обичах да ходя по островите на юг. Но Янис е изследовател, знае дори и най-малките села в Гърция, а и е влюбен в природата и в планината. Когато ми разказа за мястото, му казах – не ми го описвай, аз го усещам, виждам го. Чувствам въздействието му като магнитно поле. Купихме го и започнахме всичко отначало – колко ли луда съм била! (Смее се.) След толкова години продължавам да се учудвам на начинанието ни и как го накарахме да функционира. Но това е като да намериш човека на живота си и да го разпознаеш веднага. Точно такова беше чувството ми към това място.“

Имението днес е красив парк от 130 декара, като всяко дърво, храст и растение в него са засадени от собствениците преди 25 години.