Джони Деп е велик актьор и неговата любов към маската като най-древното актьорско „оръжие” е просто забележителна. Спомнете си луннобледото му застинало лице в „Мъртвецът” на Джим Джармуш, или пластовете тебеширена пудра, подчертаващи старателно изработената скованост на мимическите мускули в повечето от общо 8-те му филма с Тим Бъртън, или пък хиперболизираният, почти циркаджийски грим, който използва за ролята на капитан Джак Спароу в „Карибски пирати”. Все маски, които Деп приемаше през годините или пък обратното – вадеше през годините, както картоиграчът вади жокери. Преди доста време в едно интервю Мариус Куркински ми каза, че понякога маската може да е израз на нещо, което ти носиш много дълбоко в себе си и което никога не показваш пред света. Усещането ми е, че при Джони Деп е нещо подобно.

В „Черна служба” Джони е в ролята на престъпника Уайти Бъглър и отново е с маска. Предпочитам да приемам това „второ лице”, с което е покрито истинското лице на актьора за маска „а ла Деп”, а не за крайно лошо направен грим, както всъщност изглежда. Та неговият Уайти е реално съществуващ престъпник от ирландски произход, който през 70-те държи в ръцете си цял Ню Йорк, тъй като е оплел в мрежите си всички представители на официалната власт, ФБР и т.н. Обвинен в извършването на 19 убийства и организирането на още много, в насилие, малтретиране, изнудване, търговия с наркотици, оръжие и проституция, той успява да избяга и в продължение на 12 години оглавява списъка за най-издирваните престъпници в Америка. В младостта си също е лежал в доста затвори, включително и в Алкатраз като твърди, че по време на престоя си там е бил принуждаван да взима LSD и други наркотици и е бил използван за експерименти, свързани с намирането на лекарство за шизофрения. Според Бългър преживяването е било кошмарно и завинаги е оставило следи върху психиката му. Ето какъв човек играе Джони Деп в „Черна служба”. И въпреки че ролята му отива, и че бутафорният грим и безжизненосините очи го правят да изглежда още по-зловещ, все пак благодарение на Копола, Скорсезе, Тарантино, Гай Ричи и др. ние вече сме видели доста гангстери-психопати и Деп не ни дава нищо повече и нищо по-различно. Обаче!

Има една сцена, само една сцена, която лично в моите очи „оправдава” създаването на този филм – сцената, когато Уайти отива да „посети” жената на своя приятел Джон Конъли (Джоел Едгертън) в спалнята й, за да я предупреди, че е неучтиво да я боли глава, докато той е на гости в дома й. Сцената продължава може би пет минути, а ти се струва, че минават часове, толкова е плашеща, толкова е наситена със съспенс! И разбираш, че Джони Деп е този, който кара времето да тече по-бавно. И си спомняш колко мощен актьор е той, колко е голям, колко е извън клишето и защо толкова си влюбен в него.

Втората причина да отидете да гледате „Черна служба” е Джоел Едгертън, който сякаш падна от небето и макар че сме го гледали в доста филми, за първи път тук се усеща, че най-интересното около този актьор тепърва предстои. Някой беше казал, че в киното актьорът – това са две очи и ви обещавам, че никога няма да забравите много внимателните, винаги нащрек, винаги подозрителни и винаги наблюдаващи сини очи на Джоел Едгертън в „Черна служба”.

Третият „кит”, на който се крепи филмът е Бенедикт Къмбърбач, тук в поддържащата роля на Били Бългър, брат на Уайти и известен политик. Тих, стъпва безшумно, говори малко, обаче сянката му е винаги някъде в кадър – малка, но прецизно изиграна роля.

Филмът подкупва с добре изградената си седемдесетарска среда, с мрачната си елегантност, която успява да запази въпреки бруталните сцени, но истинското съкровище в него са изброените актьори. Всичко друго са гангстерско-криминални клишета среден калибър.