„В началото беше бучка масло. И маслото се разтопяваше в дебелостенен тиган...“ - вероятно така започва Библията на готвачите. Със сигурност така започват няколко епизода във филма „Повелителят на кухнята“ на режисьора Джон Уелс (този човек здраво ме разплака преди две години с филма "У дома през август") - романтична драма с елементи на комедия, в която Брадли Купър е толкова добър като актьор, като готвач и като...мъж в дънки, кожено яке и тишърт, че моментално ти се приисква... хм, малко любов върху кухненския му плот, кухненската му маса или където и да е в прелъстителната му кухня, пък нека да е сред тенджерите, тиганите и самурайските му ножове.  Навремето Фелини казвал, че обожава да се храни в компанията на красива жена, тъй като му било много секси да я гледа как яде. Ние бихме обожавали да гледаме как Брадли Купър от плът и кръв ни готви на една ръка разстояние. Надали обаче.

Адам Джоунс, героят на Брадли в „Повелителят на кухнята“, е най-добрият и най-секси готвач, който познавате. Арогантно к.п..е с две звезди Мишлен на „пагона“ си, маниакално самовлюбен, колосално нахален и гениално талантлив шеф готвач, който току-що е излязъл от една своя черна дупка, продължила няколко години и преживяна на принципа „секс, наркотици и рокендрол“. Има и екстри – благодарение на истински гаднярското си поведение Адам си е спечелил доста врагове, които го дебнат зад всеки ъгъл на новия му живот. Сега обаче той е уж чист и май вразумен и готов да се бори за своята трета звезда Мишлен. Освен това среща жена (Сиена Милър), която го подкрепя и в доброто, и в лошото, и въобще във всичко, което той е, посещава психолог (Ема Томпсън, с фантастичен стайлинг в този филм), но все още страда от комплекса на олимпийците – самотен е на върха и не може да се довери на никого. Иска хората от екипа му да са като него – самураи. Да работят все едно е въпрос на живот и смърт, въпрос на чест.

Споменах звездите в „Повелителят на кухнята“, но пропуснах да кажа, че филмът е „подправен“ с щипка Ума Търман, която има много малка роля – да яде. И тя го прави с такава класа, че без никакво колебание й давам специалния си „Оскар“ за епизодична роля, съвсем сериозно.

Брадли Купър досега няма нито една грешка в кариерата си. Появява се за първи път в епизод от втория сезон на „Сексът и градът“ през 1999 г., когато е на 24, после играе – внимание! – готвач-хулиган в сериала  „Kitchen Confidential“, а през 2009 г. прави първия си холивудски бум с комедията „Последният ергенски запой“. Истинска звезда обаче става едва с филмите, които влизат в надпреварата за Оскари - „Наръчник за оптимиста“ и „Американска схема“. „Повелителят на кухнята“ не е „оскаров“ филм, но пък е майсторски „сготвен“, с отличен диалог и не на последно място – великолепни кухненски пейзажи в цвят стерилен инокс с проблясващи тук-там медни съдове и стоманени остриета, осветени от пламъка на адските газови котлони;  цвъртящи натюрморти със сьомги, броколи, охлюви, пастети, зелени подправки, сосове и прочие, побъркващо разкошни десерти и въобще, дами и господа, хипнотизираща храна. И както вече казах всичко започва съвсем ритуално с топящата се в тигана бучка масло...

Самият Купър казва, че много обича да готви и затова не е искал да използва дубльор, но решил да се допита до световноизвестния готвач звезда Гордън Рамзи. Рамзи го видял как действа в кухнята и му дал само един съвет: „Най-важното за истински добрия шеф готвач е да умее да ругае“. С което Брадли също се справя чудесно.