През 1974 г. най-бляскавата двойка на Египет внезапно обявява, че се развежда. Дълго време причините за развода тънат в неизвестност, докато в едно интервю Омар Шариф не споделя, че той го е поискал като предпазна мярка. „Напуснах Кайро и отидох в Холивуд през 60-те, когато Меката на киното беше като Содом и Гомор. Бяха годините на всичките онези рок звезди, на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“, на групитата. До този момент бях виждал само жени с покрити до врата, глезените и китките на ръцете тела. Америка буквално ме шокира с разголеността си. Бях убеден, че върху ми ще се хвърли някоя глупава старлетка с големи гърди, аз ще се влюбя в нея, а за жена ми, която вече бе навлязла в по-зряла възраст, ще е късно да започва живота си наново.“

Нещата не се развиват според очакванията на актьора и след развода им жена му е тази, която си намира нов мъж и ново семейство, а той е този, който остава сам.

През годините, в които е истинска холивудска звезда, той си спечелва славата на плейбой и никога не се опитва да я опровергае. Приписват му всички грехове на света много преди да се е сдобил с тях. Прословутата му страст към бриджа – Омар Шариф е професионален бриджор на световно ниво – се ражда през 70-те, когато по собствените му думи започва да се снима във все по-лоши и по-лоши филми. Така че той просто заменя едната си страст, киното, с другата – картите. Признава, че не би могъл да живее без тесте в ръцете си. После обаче идват казината, големите залози и големите загуби.

В един момент Омар Шариф буквално е на прага на пълното разоряване, като дори залага и проиграва апартамента си в Париж. Твърди, че никога не играе за кеф и че отива в казиното само в случай, че няма с кого да вечеря. Самотата му се превръща в хронично състояние. Много близък е със сина си Тарек (сега на 48, от брака му с Фатен), но когато той създава семейство, Шариф решава да се премести да живее за постоянно в хотел и така прекарва последните 20 години от живота си.

Персоналът се грижи за всички битови подробности, а, от друга страна, винаги, когато му доскучае, може да слезе в бара и да изпие едно уиски в компанията на други самотници и непознати. Дори си има собствен стол в бара, който никой друг не може да заема. Създава си странни житейски привички – ляга си в 5 сутринта, събужда се по обяд, храни се само един път – вечер, задължително с чаша вино. Казва, че се е опитвал да яде и през останалата част от деня, но пък тогава не му се пие вино. Твърди обаче, че никога не се е чувствал нещастен. „Само когато прочета в някой вестник, че съм нещастен, ставам такъв“, казва той.

В разгара на хазартния си период Омар Шариф преживява и друга история. Има „няколкоминутна секс афера“ с италианска журналистка, дошла да го интервюира. След две години тя му изпраща снимка на дете, което е буквално негово копие, само мустаците му липсват. Казва, че името му е Рубен и че е негов син.

Шариф официално припознава детето, без да иска никакви доказателства, но и без да изпраща никаква издръжка. Когато момчето навършва пълнолетие, той се среща с него и му казва: „Ако имаш някакви проблеми, пиши ми. Ако имаш нужда от нещо, аз ще ти го дам. Но не мога да бъда твой баща, защото не обичам майка ти“. И макар че никога не е крил историята за незаконния си син, актьорът винаги е казвал, че има една-единствена любов – Фатен, и едно-единствено дете – Тарек.