Юнас Юнасон пише за книгата си „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, че е интелигентна и много глупава. Контрастът между семплостта на героя й и събитията от световна важност, в които се забърква, поражда смях и донася световен тираж от над 8 млн. копия и преводи на 30 езика. По кината у нас още върви едноименният шведски филм, а се очаква и холивудска версия по романа  

Самият Юнасон (54 г.) е интересна и неспокойна личност. Като журналист е писал за таблоид, през 1996 г. основава собствена медийна компания, 100 човека работят за него, графикът му не признава почивки и през 2003 г. буквално „прегаря“ от преумора. Стресът е подсилен от постоянни болки в гърба, заради които претърпява 2 операции. Продава бизнеса и след 20 г. в медиите се оттегля с котката си Молотов в идиличната шведска провинция Сьормланд.

През 2007 г. се жени и се мести в кантона Тичино в италианската част на Швейцария, където завършва историята за стогодишния Алан, чийто лек характер и склонност да се забърква в „пакости“ го сближават с националните герои на Швеция – Пипи, Емил от Льонеберя и онзи Карлсон. Фамилията на героя, между другото, е точно Карлсон. След успеха на „Старецът“ Юнасон пише „Неграмотното момиче, което можеше да смята“. В момента е разведен и живее с петгодишния си син на остров Готланд. Оттам той отговаря на въпросите ни. Интервюто е взето със съдействието на издателите му у нас – „Колибри“.

Героите ви са аутсайдери – Алан е слабообразован старец, Номбеко е чернокожо момиче от Южна Африка. Защо ви привличат неудачници, „обременени“ като възраст, раса, социален произход, пол?

В първата си книга оставих Алан да прави каквото си иска и да ходи навсякъде, където историята го отведе, или ме отведе. За Номбеко същественото беше, че е много умен и интелигентен човек, а случващото се с нея я прави още по-привлекателна. Харесвам героите ми да бъдат по малко от всичко, да не са само добри или лоши, силни или слаби, победители или победени. Като всички нас. В третия ми роман има трима души с различни „обременености“, както казваш ти: жена протестантски свещеник, която е атеист; бездомен хотелски служител, чиито роднини са били милионери, наивен и агресивен наемен убиец, който става набожен.

Пътешествието на Стареца започва без всякаква идея – той просто иска да избяга от ужасно скучния рожден ден, който му готви проклетата старша сестра Алис. Съгласен ли сте с Лао Дзъ, който казва, че добрият пътешественик няма определени планове?

Може би всички ние имаме нашите прозорци, през които трябва да скочим, за да бъдем по-щастливи.

Казвате, че Алан е ваше алтер его от по-младите ви години. Неизбежно ли е да загубим безгрижието на младостта?

Може би. Или не. Запознах се със 100-годишна жена в Южна Африка миналия месец, която наскоро бе отпразнувала рождения си ден със скок с парашут...

Наистина ли започвате писането на книгата от заглавието й?

В случая на „Стогодишният старец“ – да. Знаех, че би ми харесало да прочета история с такова заглавие, но тъй като никой дотогава не я беше написал, трябваше да го направя аз.

Слоницата Соня в „Старецът“ е изключително симпатичен образ. Разбрах, че имате много домашни любимци. Стават ли от тях литературни персонажи?

Всичките ми кокошки и пиленца са кръстени на исторически фигури и знаменитости от Швеция и целия свят. И когато лисицата е наблизо, настава световна драма! А котката ми Молотов вече изигра важна литературна роля (Алан взривява лисицата, виновна за смъртта на любимия му котарак Молотов, и затова го „въдворяват“ в старческия дом – б.а.).

Като журналист сте работили 7 дни в седмицата и доколкото знам, сте се отказали от професията заради стреса. Отърсихте ли се от него?

Мисля, че едно от нещата, които най-много се харесват у Алан, е, че макар и постоянно да го връхлитат опасности, той не се тревожи за нищо. Колкото повече аз се тревожех в живота си, толкова по-спокоен ставаше Алан. Някой път, като съм бил тъжен, съм се питал какво ли би направил или помислил Алан в такъв момент и това ми е помагало.

Ще има ли и холивудски вариант на „Стогодишният старец“?

Филмът е един от най-големите успехи на шведското кино изобщо,  наскоро го пуснаха и в САЩ. Ще е забавно, ако Холивуд го направи наново, но по всяка вероятност ще бъде много по-различен филм.

Разкажете още за следващия си роман.

Работното заглавие е „Наемният убиец Андерш и неговите приятели (и някои врагове)“, действието се развива в Швеция. Може да се каже, че тримата герои сключват порочен съюз и се впускат в икономическа активност с много нисък морален капацитет.

В България имате страстни читатели. Да се надяваме ли един ден да ви видим у нас?

Радвам се да чуя, че хора от различни страни се наслаждават на хумора в книгите ми. Като самотен баща на малко дете се опитвам да пътувам възможно най-малко и да се радвам на живота в провинцията, пишейки и хранейки кокошките си.