С Доминго се стараем да съчетаваме ангажиментите си. Трудно е. Понякога се срещаме за часове. Наскоро той имаше 20 свободни часа и дойде в Монако, където пеех, за да ни види с детето. Стремим се всеки да гради своята кариера и да не сме зависими един от друг. Това е важно. Засега само веднъж годишно изнасяме заедно концерт.

Доминго има договор с берлинската Щатс-опера, в която дирижира в 8 постановки. Следващия сезон му предстоят „Тоска“, „Любовен еликсир“, „Бохеми“, в която аз ще изпълнявам ролята на Мими. Затова имаме още една резиденция в Берлин. Моята програма е планирана за 5 години напред.

Станахме по-близки през последните години. Пласидо и мъжът ми гледат футбол заедно. Пласидо е прекрасен, много земен, интелигентен и невероятен артист и певец. Съветва ме, но всъщност повече идеи ми дава съпругата му Марта. И тя е оперна певица. Отказала се е от кариерата си в името на мъжа си. Великолепен преподавател е, има професионално око.

Когато родих, имах да свалям 29 кг, Марта ме посъветва да започна с коремните преси на петия ден след раждането. Не беше лесно. Свалям тези килограми с много упоритост. Остават ми още 6. Мъка голяма, като си свикнал да си хапваш 9 месеца каквото си искаш! А пък и с хормоните, и с кърменето...

Разкажи за целувката си със Стинг! Как те избра да участваш в спектакъла му?

Не ме избра той, а кастинг директор на прослушване. Бях на 26 години. Това бяха първите ми стъпки на сцената. И да имам любовна сцена със Стинг! И той да ме целуне! Винаги съм го харесвала като изпълнител. Беше много учтив и ме предразположи. Чудесен човек, изпълнител с харизма, от която много се вдъхнових. Идваше винаги навреме на репетиции.

Синът му също участваше в продукцията. По време на продукцията ходехме заедно по коктейли, запознах се със съпругата му Труди. Разменяме си имейли по Коледа. Като мъж също е привлекателен, но и е два пъти и половина по-голям от мен.

Каква музика харесваш освен оперна? Човек може ли да те види на рок концерти?

Обожавам Pink Floyd, Dream Theatre, Лучо Дала, Жак Брел. Харесвам от френска класика до хеви метъл. Нямам време да ходя на концерти, но наскоро се запознах с Владимир Козма, композитор на филмова музика. И покрай него – с много народ в поп, рок музиката и в киното. Аз също бих пяла джаз и рок.

Албумът ти е посветен на Париж. Защо?

Защото там получих признание за първи път. Не съм живяла никога в Париж, но съм пяла толкова много там, че се чувствам у дома си. Имаше период, в който ходех всеки месец за различни неща – промоции, концерти, майсторски класове. Първите ми ангажименти след обучението ми в Женева дойдоха от Франция.

Участвах в една програма за млади оперни певци с барокова музика на Уилям Кристи и този проект бе изцяло френски. Френската култура е много чувствителна към нови таланти. Французите имат развита система за Академии за млади певци, изцяло подкрепени от френското правителство. Те първи ми дадоха възможността да пея големи роли на техните сцени в Лил, в Екс-ан-Прованс. И това ми даде много добър старт.

За какво мечтаеш?

Надявам се да бъда добра майка, да мога да съхраня семейството си. Отделно всичко, което ми се случи в професионален план, е като „аксесоар“. Ако е писано, ще стане. Не съм жена, която да живее само за амбицията – какво да правя, за да бъда номер едно. То или става, или не. Не е лесно.