Идеята за показването на съкровища от България в Лувъра хрумна на тъста ми, директор на парижки музей. След разговор с бившия френски посланик той я предложи на директора на Лувъра Жан-Люк Мартинез. През юли 2011 г-н Мартинез пристигна в България с трима свои колеги.

За четирите дни, докато бяха тук, организирах да разгледаме 37 музея в цяла България, защото трима от гостите бяха специализирани в три различни периода – античността, Средновековието и ХIХ в.

Завършихме в Боянската църква, където англоговорящият ни гид, като излязъл от книга на Умберто Еко, хвана Мартинез за ръката и каза: „Вие сте видели всички чудеса на света. Разглеждате всички съкровища, те са изложени в Лувъра. Сега ви предлагам да видите тези стенописи, създадени два века преди Джото. И ми е интересно как бихте обяснили това.“

Жан-Люк нямаше отговор. Развълнува се. На излизане в изявление пред българските медии заяви: „България е незаслужено непозната страна. И бих искал да променим това, организирайки изложба в Лувъра“.

На 31 януари 2012 г. беше подписано споразумение между българското Министерство на културата и Лувъра, в което предвидихме научен обмен, обмен на изкуство. Френски реставратори дойдоха в Археологическия музей да работят с творбите. В България има невероятни експерти по метал, но няма експерти по камъни и мрамор.

В Лувъра се предвиждат стажове, съвместни научни изследвания. Станка Желева с нейната фондация EasyArt работи с педагогическия департамент на музея и организираме специална анимация за деца в Археологическия музей в София през май.

Стремежът е да бъде показана картина на Древна Тракия, която обхваща 1629 експоната, но голяма част от тях са нумизматика. Учените в Лувъра избраха периода, в който тя е имала уважаван цар, дефинирани граници, свой език и официален култ – царуването на Севт III.

Той е бил владетел с добри връзки със съседните страни. Някои български учени не одобриха избора, защото съдържа артефакти с гръцки надписи, и отказаха да работят по подготовката на изложбата. Истина е, че траките са използвали гръцката азбука. По онова време всички са говорели гръцки, както днес – английски.

Силата на изложбата е, че показва мощта, организацията, обществото, връзките с останалите държави и основната роля на Балканите, която Древна Тракия е имала. По онова време тракийските богове са приети и усвоени от останалите, дори и от Древна Гърция.

За да транспортираме съкровището, американски, италиански, руски, френски и български учени направиха експертизи и ни консултираха. На бронзовата глава на Севт III се наложи да покрием с памук очите, защото са много крехки, и да сложим големи очила. Събрахме средства с кампания в интернет и реставрирахме 30 творби.

Културен сезон, посветен на България в Париж

През юни ще има колоквиум върху скорошните научни открития в България във Френската академия на науките. За първи път български учени ще говорят на такъв форум. Предстои изложба на автопортрети на съвременни български артисти в Българския културен институт в Париж, работя и върху Седмица на българското кино в Cinéma des cinéastes (Филмотечното кино).

На 15 април около 30 български фирми се срещнаха с френски инвеститори. Представихме България с филм за всичко, което би мотивирало някого да инвестира тук. Заедно с това подготвяме културен гид и информационна кампания за културния туризъм.

Сигурен съм, че туристите чрез изложбата в Лувъра ще открият вашата страна, ще видят историческата й дълбочина, красотата й. И ще осъзнаят, че на два часа и половина от Париж със самолет има антични градове като Свещари, Казанлък, Пловдив. Да добавим и древните останки на Сердика. Във Франция има голям пазар за културни пътувания през уикенда.

Две колекции на Лувъра ще гостуват в България

Те бяха избрани от български историци на изкуството. Едното е изключително ценното съкровище на Боскореале. На откриването на 22 май в Националния археологически музей ще присъства директорът на Лувъра Жан-Люк Мартинез. А в Археологическия музей в Пловдив ще бъде показана колекция от Древен Египет.

Възможно е да гостува и в София. Това ще бъде решено с директора на Египетския департамент на Лувъра, който ще посети България в началото на май.

Част от моята работа беше и да направя така, че българските музеи да могат да приемат и експонират чужди изложби. За тази цел застраховахме в Lloyds 11 музея в България – във Варна, Стара Загора, Пловдив, Велико Търново, София, Созопол. Всеки от тях вече отговаря на изискванията и разполага с оборудване за контролиране на влажността и на температурата и може да приема автентични творби.

Над 150 човека работиха върху проекта. Сред тях бяха архитектите на Лувъра, които посетиха Свещари и Розовата долина в Казанлък, за да се вдъхновят и да направят сценографията на изложбата. Имаше около 30 научни мисии между Париж и София. За каталога се включиха около 50 автори.

В началото на февруари посрещнахме 7 френски журналисти. Всеки ден получаваме статии от Le Figaro, Le Monde, La revue d’archéologique, Connaissance des arts, L’oeuil, L’Archeologie. Никога не е писано толкова за България във френската преса.