Именно в нейното многообразие се крие отговорът на въпроса защо толкова често и с почти невъздържан ентусиазъм дизайнерите ни връщат към десетилетието на рокзвездите, Уудсток и трескавата диско сцена. Благодатната за въображението тема Миуча Прада с лекота разяснява в свое интервю: „Всичко в модата вече е измислено. След епохата на 60-те за нас остава само да променяме пропорциите, да експериментираме с нови материи и да стилизираме нови комбинации“.

Действително, 60-те години на ХХ век са последното десетилетие, в което модата „изобретява“ – от мини полите, до синтетичните тъкани и еластичните нишки. А след това – през 70-те, за първи път поглежда към своето минало и се заиграва с неговите подобрени версии: заема миди дължините и широките панталони от 30-те, военните униформи на 40-те, пищните поли и тънката талия на 50-те. Понятието „ретро“ влиза официално в речника й и дори ни връща още по-назад – към кралските покои на отминали векове, наслаждавайки се на ризите с жабо и кадифените жакети.

През призмата на тази увлекателна игра разцъфва и подиумът на пролет-лято 2015. На пръв поглед ще разпознаете хедонистичния стил на „децата на цветята“ и диско кралиците на Студио 54. Но те носят нещо много повече: влиянието на ар деко, романтизма на Викторианската епоха и филмите за Дивия Запад, преоткриването на екзотичните азиатски страни. Подобно на пъзел подреждат мозайка от различни времена и закачливо намигат – всичко си е същото и нищо не е.