Нищо ново под прожекторите – двама красиви мошеници се влюбват, докато си играят играта и после се чудят след като и двамата са такива добри мошеници как точно да си имат доверие в любовта. Но „Фокус” е доказателство какво може да направи актьорската харизма с един доста протрит от употреба сюжет.

Уил Смит ми стана супер любим актьор след тъжния „Преследване на щастието”, за който получи номинация за „Оскар”, и ето го тук в ролята на роден измамник, който ръководи банда за кражби и шмекерства и е много печен, жесток играч, първокласен шарлатанин, но вече леко изморен и пренаситен от този бизнес, видял всичко, опитал всичко. И в един момент на хоризонта се появява нов талант – Джес, която е руса, дръзка и красива и всеки мъж с удоволствие би се оставил да го измами.

Австралийката Марго Роби е в ролята на тази Джес. Нейният алчен, леден сексапил видяхме още във „Вълкът от Уолстрийт” (там тя беше жената на Лео), а сега отново показа забележителната си способност да играе „на два гласа” – хем да е чувствена, хем да е смела, хем да е объркана. Станаха три гласа дори. Марго вече е или в най-скоро време ще бъде на върха в холивудската А лига при жените. На върха. Защото не всяка новобранка може да пресъздаде едновременно и дама, и джебчийка, и да те накара и в двата случая да й вярваш.

„Фокус” е сниман в разкошни екстериори – Буенос Айрес и Ню Орлиънс - и това също е една от причините, наред с двамата актьори, човек да изпита истинска наслада от филма. Въобще – сладко, готино филмово преживяване, без да е захаросано (забелязала съм, че когато актьорите са добри и на мястото си, успяват да придадат характер дори на най-сладникавия сюжет). Напомня ми филми като „Мистър и Мисис Смит”, „Първороден грях”, „Обичам неприятностите”. Класиката в жанра, макар и в по-мрачните му нюанси, е „Небезизвестните” (1946) на Алфред Хичкок с Кари Грант и Ингрид Бергман, в който Бергман прави може би най-добрата си роля като красива шпионка.