Катя Паскалева

„Вечно вторият“ е ужасяваща титла и в спорта, и в изкуството. Примерите са страшно много. Често вторите, ако бяха попаднали в различно време и ситуация, със сигурност биха били първи. Ала всички сме подвластни на съдбата. А в нея няма „ако“...

Да вземем Катя Паскалева. Родена 7 години след Невена Коканова, тя я следва по петите. Но никога не я догонва. Едната е „народна артистка“, другата стига до „заслужила“. Ужасно е, че също като Невена, и Катя е настанена, или по-скоро заточена, в Сатиричния театър, където най-малко й е мястото. Защото също като Коканова никога не е била нито комедиантка, нито халтураджийка.

Двете страшно много си приличат по творческа съдба, защото когато в средата на 80-те режисьорите „забравят“ за Невена, „забравят“ и за Катя. Престават да им дават достойни роли. Не броим Коканова в блудкавия сапунен сериал „Дом за нашите деца“, нито Паскалева в тв театъра „Мадам Сан Жен“. Това са бледи сенки на фона на миналата слава...  

Не само финалът на двете големи актриси е сходен. Това важи и за старта им в киното. Също като Коканова с „Тютюн“, и Паскалева има филми преди „Козият рог“, който мнозина смятат за неин дебют. Пък той е пети за нея. Също като Невена в „Тютюн“, и Катя не е предвидена в първоначалните планове за ролята на живота си. Но я вземат. И вероятно една от причините е нейната стряскаща, но подкупваща натуралност и липса на задръжки, които я правят първата българска актриса, показала голото си тяло пред камерите. За 1970 - 1971 г., когато се снима „Козият рог“, това е нещо повече от смелост. То си е истинска революция!

Апропо, за Паскалева и за всички звезди на „Козият рог“ този велики епос, признат за най-добрия в българското кино, се оказва истинско проклятие. Бедността и алкохолът са онова, което убива „бащата“ на Катя от „Козият рог“ – артиста Антон Горчев. Двамата със съпругата му Соня Маркова са сред най-близките приятели на Паскалева в живота. Алкохолът отнема живота и на филмовия любовник на Катя – Милен Пенев, който в разцвета на  силите си е намерен издъхнал на пейка като някакъв клошар. Алкохолът съсипва и живота на уникалната Катя Паскалева.

Години по-късно Паскалева ще заснеме фотосесия в същата поза, в която е намерен Милен Пенев, облечена в дрипи, но за реклама на последната си постановка. Само дето излизането на снимките в БТА се приема не като художествена измислица, а като фотофакт. Никой не се съмнява, че кинобогинята от 70-те години е стигнала до самото дъно. Даже й се налага да обяснява, че това е игра, че е наужким.

Помня втората кинокралица на България точно от времето, когато с нейната дружка Соня Маркова се дублираха в постановката „Голямото чистене“. Понеже Маркова беше партиен секретар, помагаше колкото може на Катя да не загуби работата си в престижния театър заради пиенето. Пък и защото Паскалева минаваше за нещо като дисидент – също като героините си беше все контра на общоприетото, „цепеше се от колектива“. Който, от друга страна, всяка вечер пълнеше ведомственото барче на театъра, където актьорите дружно се наливаха като казаци.

Паскалева не беше твърде комуникативна, беше някак прикрита, ярък интроверт – така съм я запомнил с чистото си детско съзнание от онова време. Нямаше как, пък и не желаеше да спотайва своето дълбоко огорчение от несправедливата съдба на истински отдадените на изкуството хора в нашата бедна (особено духом) страна. И тогава, и сега хората, които правят изкуство, а не халтура, са обречени на бедност и унижения.

Паскалева приличаше на много истински интелектуалки от онази епоха. Но нямаше дори елементарната хитрост, пресметливост и йезуитщина да се опита да влезе в системата и да си осигури комфорта, на който много „аркашки“ (с тази дума в артистичните среди наричаха истински отдадените на изкуството бохемски фигури) се радваха зад фасадата на мнимо или явно дисидентство. Въпреки това изигра блестящо пресметливата еснафка – отчаяна съпруга в гениалния филм на европейския и малко ценен у нас режисьор Еди Захариев „Вилна зона“. Най-великата й роля. Много по-силна и много по-сложна от тази в „Козият рог“. Героинята й там е всичко онова, което живата Катя не беше. Стига дори само фактът, че без грам грим толкова убедително пресъздава лелка, докато самата тя е на 30. Невероятно.

Паскалева сякаш си беше забранила да бъде красива. И в киното, където вина за това имат режисьорите, но и в истинския си живот, където отговорността си беше само нейна. Забранила си беше сякаш всякакво преследване на моди, женственост, имидж. Сигурно е искала да бъде антизвезда. Да се представя за лошото момиче, за да не личи колко е добра по душа.