Към остров Бали се устреми поток от търсачи на екзотични преживявания – физически и духовни. Но колцина си задават въпроса какво знаят за тази модна дестинация? Може би само това, че Бали е един от 17 560 острова на Индонезийския архипелаг. По един на ден да посещавате, няма да се завърнете у дома преди по-малко от 30 години... На това му се казва голяма страна!

Но да се съсредоточим върху Бали. Ако в гъстонаселената Индонезия живеят 245 милиона души и страната е четвърта по населеност в света, то на Бали живеят малко над 3 милиона. И тези хора имат уникална религия и култура, както и свой език (официалният, който се учи в училище, е бахаса).

Мау кемана, Путу Кантик? (Как си, красиво момиче?)

Балийците са много любопитни, но в добрия смисъл на думата. Не се учудвайте, ако ви заговарят по улиците на столицата Денпасар с „мау кемана“ – нещо като „как си“, без задължително да очакват отговор. Често той е „макан ангин“, което означава „ям вятъра“, в смисъла на нашето „да глътна свеж въздух“.
На Бали има четири начина за поздрав според часа. Започва се със „селамат“, сутрин добавяш „паги“; от 11 до 14 ч. – „сианг“; следобед – „соре“, и вечер – „малам“. При сбогуване този, който остава, пожелава „Селамат джалан“ (безопасно пътуване), а тръгващият: „Селамат тингал“ (остани си с добро).

На Бали няма фамилни имена. Родителите изчакват три месеца, за да опознаят личността на детето, преди да му дадат име. На някои деца се дава име според външността – например Ябълка, ако детето е много дебело. Име може да се даде според обстоятелствата, при които е родено детето, или според качествата, които искат то да притежава. Има имена като Добър, Чисто сърце, Много умен, Нежна натура и т.н. Това обаче се отнася за последните имена. Първите се дават според реда на раждане в семейството и са само четири групи, повечето от които могат да се използват и за момчета, и за момичета. Първородното момиче може да се казва само Уаян или Путу, а момчето – Геде. Второто дете ще е Маде или Кадек; третото – Ньоман или Команг, а четвъртото – Кетут. Така в едно семейство може да има по няколко души с едно и също първо име.
Ако се бях родила на Бали, щях да се казвам Путу Кантик (Красивата Путу)!

Ако правиш черна магия, ще станеш червей

Балийците виждат земята като огромна топка на гърба на гигантска костенурка, наричана Бедауанг. Около краката й са навити две змии - пазители – Нагас. Когато костенурката се раздвижи, стават земетресенията. Вместо да бягат, балийците вдигат страхотен шум, за да събудят двете змии - пазители, които трябва да укротят костенурката.
Над земята, на върха на вулкана Агинг, е обитанието на боговете и предците.

Балийците вярват, че Вселената е от три части – негативната е светът на демоните; неутралната принадлежи на човека, и последната, най-висшата – е положителна и свещена, това е домът на боговете. Човек е не само част от макрокосмоса, но самият е микрокосмос. Негативното у него се проявява чрез гнева, страстите или болестите… и затова е важно да работи за постигането на собствения си баланс. Сборът от нашите действия, или КАРМА, определят нашия път към рая или ада. Според действията си човек може да се прероди за по-добър живот или за по-лош. На Бали смятат, че който се занимава с черна магия, ще се прероди в червей.

Демоните не отказват и развалена храна

Балийците почитат не само боговете, но и демоните, които непрекъснато се промъкват наоколо. И те са толкова много, че хората на Бали имат изключително много работа, направо изглежда, че се занимават само и единствено с това.
Артистични дейности, като танци, рисуване и музика правят боговете щастливи. Затова почти всеки балиец се е отдал на някое изкуство. За да почитат боговете си, балийците всеки ден създават красиви декорации от листата на палмите, както и различни дарове. Сред боговете Брахма е пазителят на движещите се метални обекти като моторите и колите. Не е учудващо да срещаш коли, декорирани с дарове, както и свещеник, който ги ръси със светена вода.

Ако видите процесия от жени с пирамида от дарове на главите, то знайте, че почитат пълната Луна, или може би Черната Луна, или са се отправили към храма, за да бъдат благословени даровете им – плодове, сладкиши, яйца, понякога дори цели пилета, повити в бананови листа. След края на церемонията ги отнасят у дома, за да бъдат изядени.
Освен че трябва да се отнасят с голямо внимание към боговете, балийците усърдно умилостивяват и демоните. Даровете за боговете и предците се поставят в олтарите. За демоните може и да са на земята – те са ненаситни и лакоми и могат да бъдат умилостивени и с гнила храна.