Въпреки че те приличат на провинциални аристократки или на ексцентрички извън времето и пространството, перата им създават и съсипват репутации в света на модата

Ако 80-те години в индустрията на стила бяха времето на дизайнерския бум, а 90-те - на топмоделите, сега дойде ред на супержурналистките.

Пет дами, някои от които изглеждат на живо като карикатури и затова ги нарочват за "луди баби", казват на света коя е марката на сезона и причиняват нечувани мъки на жертвите на модата, защото ги учат по какъв начин да се обличат. Всяка от тях едновременно прилича на другите, но и е уникална по свой собствен начин.

Отличителният белег на Изабела Блоу е сюрреалистичният имидж, Ана Уинтур се различава от останалите по задължителните големи тъмни очила, на Анна Пиаджи някак й отиват шантавите шапки, а на Сузи Менкес - прическата с голяма старомодна лимба над челото, докато Хилари Алекзандър има за символ надвесените над носа даскалски очила и етнобижутата.

 

EVA разговаря с всяка от тях за кризата на идеи в модата и за начина, по който жените могат да се правят, че няма такова нещо и да избират стила си.

Най-колоритната от петте е Анна Пиаджи. Тя е доайен на "клуба на петте кучки", както са кръстили най-влиятелната група в световната индустрия на стила някои наблюдатели и авторка на много книги за мода. Дамата, която твърди, че е над 60 години, определя себе си като "фанатик на тема шапки". Тя е известна с дарбата си да открива нови дизайнери с потенциал, заради което работи и като творчески консултант на италианския "Вог". Освен това е издавала и свое списание с логичното име "Венити" (суета). Пиаджи е любимка на папараците със своя неподражаем стил и имидж.

"За последните ревюта ме облича младата дизайнерка Изабела Тонки, - разказа Пиаджи за ЕВА, седнала на първия ред за ревюто на друга нейна любима марка, "Мисони". - Понеже сте от България, мога да споделя с вас и нещо, което човек тук едва ли би разбрал. Много запалена съм по вашите традиционни народни костюми. Доста са интересни. В тази връзка ще ви кажа, че когато гледам една дреха, аз не се интересувам от марката, а от плата, от конструкцията, от умението на дизайнера да шие. Този сбор се нарича качество и направи Милано прочут град. Честно казано, да се срещнат трите неща едновременно в колекция става рядкост в наши дни и затова ще успее всеки, който ги влага в дрехите си."

Хилари Алекзандър е най-малко бляскавата сред петте големи. Това обаче не пречи в Англия да я наричат "глобален фешън гуру" и "перото, което създава и съсипва репутации". Тя е моден директор на лондонския "Телеграф". За разлика от другите четири дами се интересува не само от модата, но и от звездите, които според нея определят тенденциите за улицата. Пред EVA тя бе любезна да заяви: "В момента всички търсим новата женственост. Не е случайно, че този сезон в Милано виждаме подчертано внимание към талията, защото точно тя е определяща за силуета на тялото. Лично аз намирам за най-силни този сезон колекциите на "Гучи", защото бе много носима, на "Емпорио Армани", защото е "лесна", на "Ботега Венета", защото е пипната до съвършенство. Колегите от "Вог" определиха "Великолепните седем", та се чудя дали да не класирам "Ужасните девет" или "Приказните десет", но всъщност класациите са ненужни. Всяко число ограничава, а модата днес е преди всичко индивидуален стил".

Алекзандър, която е от Нова Зеландия и има задълбочени познания по културата и наследството на маорите и полинезийците, винаги търси етнозвученето в творенията на дизайнерите, а освен това включва и елементи от него в личното си облекло: "Не се обличам в дадена дреха заради етикета, но не отричам, че нося облекла на Алекзандър Маккуин, както и на Дриес Ван Нотен."

С най-голяма тежест в модните среди е Ана Уинтур, наричана "Кралицата на модните журналисти". Тя е шефка на американския "Вог". В навечерието на последния сезон на дефилета в Ню Йорк, Милано и Париж тя предизвика голям скандал като пусна във "Вог" подредена от нея "Великолепна седморка на световните дизайнери". В Италия това й донесе заплахи със съд от страна на творци като Криция, които намериха за несправедливо, че само Прада влезе в ранглистата от модистите на Апенините. Пред EVA Ана Уинтур, за която е писана книгата "Дяволът носи Прада", заяви: "Всичко, което бих могла да кажа по този въпрос, съм го написала във "Вог". Мнозина смятат, че аз съм списанието, но зад мен стои цял екип. Освен това ние с колегите не се доверяваме само на собствения си вкус. Четем тонове списания всеки месец". На въпроса с коя марка е облечена в момента, тя не можа да скрие очевидния отговор: "Прада, но това е случайно". Според нея: "жените трябва да търсят себе си в дрехите, а не просто някакво облекло".

"Не виждам драматична криза на идеи в индустрията на стила и съм на мнение, че модата като всяко друго нещо има история и в трудни моменти е съвсем нормално да намира вдъхновение в нея", сподели още Уинтур.

Дамата не крие, че е на 56 години и че е зарязала съпруга си - детски психиатър, с когото имат две деца, за да тръгне с милионера Шелби Браян. Тя става в 5.45 часа всяка сутрин и започва деня си с игра на тенис. Ляга точно в 10 вечерта и не стои на никое парти повече от 10 минути, освен ако не го организира самата тя, разбира се.

Да стане шеф на "Вог" е детската й мечта. Дъщерята на главния редактор на английския вестник "Ивнинг Стандарт" преценила, че вместо да си губи времето в университета, трябва да преследва бляна си и започва работа първо в бутик, а после в списание. На 27 вече е моден редактор на "Харпърс Базар", през 1986 е шефка на "Вог" в Англия, а две години по-късно оглавява американското издание на списанието, което безспорно е номер едно в света на модата.

Сузи Менкес е друга голяма дама на този вид журналистика, въпреки че всъщност повече прилича на пенсионирана начална учителка или на съпруга на млекар. Тя е моден редактор на излизащия в Париж "Интернешънъл Хералд Трибюн". Носител е на Ордена на почетния легион за заслуги към френския стил. Жената с тежка фигура, която винаги намира най-точните и най-ироничните изрази за колекциите на големите в дизайна, се облича с кожухчета в ярки цветове или с безформени палта, независимо от температурата, и не изневерява на прочутата си прическа, за която вече стана въпрос. Пътят й в модата започва именно в този град през 60-те години, когато учи шивашко майсторство там. Родителите й я настаняват на квартира при емигрирали руски аристократи. Хазяйката веднъж я завежда на ревю на Нина Ричи и малката Сузи се влюбва в суетата около подиума.

Измисля си тактика как да влиза на най-недостъпните модни събития - нахлува в залата на дефилето в ранни зори заедно със сценичните работници. После се скрива умело, докато салонът се напълни, и се смесва с правостоящите в публиката. Завършва университета Кембридж и хъсът й я отвежда на неблагодарната позиция на младши репортер по стила в "Таймс". Там не оценяват таланта й по достойнство, докато не получава предложението от сегашния си вестник, за който работи от 1988 и който я прави известна.

Сузи бе безкрайно откровена пред EVA: "Въпросът коя марка да избера за личния си гардероб не съществува за мен - заплатата ми е много ниска, за да се занимавам с такива неща. Иначе мой персонален фаворит в Италия например е Прада. Последната й колекция беше изключително силна, защото показа нещо ново и свежо. Демонстрира и майсторство при изработката на дрехите, а това не може да бъде подценявано. Жените обаче не бива да робуват на марки или на писанията на модните редактори - нека да избират, каквото им харесва. Все пак не трябва да бъдем крайни и да отричаме изцяло брендовете. Марките и дизайнерите са тези, които дават сила и лансират новите тенденции. Именно затова гледам да не пропускам ревю и ходя сигурно поне на 600 дефилета годишно. Ето, сега в Милано ме хвана яд, че от умора не отидох на "Ферагамо", а там е направил невероятно впечатление младият художествен директор Греъм Блек."

Последната страст на Сузи Менкес е да пише биографични книги. След дълго ровене из прашните архиви тя е създала драматична биография на Елизабет Втора, озаглавена "Кралицата и страната", която се радва на огромен успех в Англия.

Изабела Блоу, наричана още "британската модна икона" и "откривателка на таланти" е редакторка на претенциозното списание "Татлър", преди това на "Вог" и на "Сънди Таймс". Сама определя себе си като "ходещ билборд". Не е трудно да бъде позната отдалеч заради острите си черти и изключително екстравагантната шапка на Филип Трейси. "Филип е задължителен за мен, освен в случаите, когато съм болна или прекалено потисната. По отношение на марките в облеклото, нямам предпочитания - винаги обличам нещо според настроението си. Можете ли да повярвате, сега съм в Аспрей, посочва тя на EVA леката си рокля, с която е приседнала на първия ред на ревюто на "Емпорио Армани" - нося малко работи на Маккуин, малко "Диор" и всичко, което съчетава добро шиене с артистизъм."

Според Блоу не е погрешно мнението, че старите дизайнери задушават младите, за да не бъдат изместени. Тя е болезнено откровена: "Няма нови имена, защото няма достатъчно нови пари в модата".

Самата тя знае за какво говори. Родената в замъка от 14-и век Додингтън в Чешър внучка на сър Джок Делвс Браутън преживява две огромни финансови разочарования. Първо дядо й фалира заради дългове от комар и обрича фамилията си на нищета. После заминава за Кения, където е обвинен в убийство, след което слага край на живота си. Бащата на Изабела, който успява все пак да натрупа пари, пък я лишил от наследство. Оставил в завещанието си през 1994 на своята дъщеря само 5000 паунда от общото си богатство на стойност 6 милиона паунда. В момента Изабела живее в провинциалната къща на мъжа си Детмар Блоу в Глочестършър. Понеже не притежава собствено състояние, тя работи като консултант на фирми като "Сваровски" и "Дю Понт", а неотдавна разигра на търг и част от тоалетите от личния си гардероб, до един дело на световни дизайнери. Дамата не крие, че от безпаричие е работила като продавачка и даже като чистачка навремето.