Алън Тюринг е британски математик, гениален учен и изобретател, един от пионерите на идеята за изкуствения интелект и един от бащите на съвременния компютър. По време на Втората световна война Тюринг оглавява специална група, която се занимава с разшифроване на кодовете, с които работят немските военноморски сили. През 1952 година Тюринг е обвинен в хомосексуализъм (по онова време във Великобритания това е престъпление) и е принуден да избира  - затвор или химическа кастрация. Избира второто и в продължение почти две години е принуден да приема женски хормони. Това съсипва и физиката и психиката му и той се самоубива, отхапвайки ябълка, напоена с цианид.
През 2009 година, министър-председателят на Великобритания Гордън Браун се извинява официално за унижението, на което държавата е подложила Тюринг, а през 2013 г. кралица Елизабет II го помилва посмъртно.  
А през 2014 г. на бял свят излиза филма „Игра на кодове“, в който тази изключително интересна личност – Алън Тюринг – е показан като дървено човече, вторачено в „машината“ пред себе си. Или в листове със схеми и изчисления. Или в себе си. От днес филмът е по екраните и у нас, но отсега ще кажа - на мен лично ми беше скучен. Много. Пиша за него единствено защото бе обявен от доста именити филмови наблюдатели като „едно от филмовите събития на 2014“. Съществува ли скучно събитие? Съществува. Значи аз обявявам „Игра на кодове“ за едно от скучните филмови събития на 2014.
Не може личност като Тюринг, приел смъртта по толкова екстравагантен начин, почти като Клеопатра със змията, да бъде показан така клиширано. Вглъбен гений, отдаден на работата си и неспособен на нормално човешко общуване. По-близък до цифрите, отколкото до човеците, сам той е един неразшифрован код, една енигма. Нещо такова е искал да ни каже режисьорът Мортен Тилдум. Геният, показан като жертва на обществото и на собствената си гениалност. Банално е, плакатно е. Липсва гледна точка, липсва истинско любопитство към личността на този човек. Тъй като по принцип разгадаването на кодовете е нещо, което не предполага кой знае какво външно действие като изключим спорадични леки смръщвания и прочие, е ясно, че този образ трябва да бъде изграден по друг начин – чрез взаимоотношения, чрез рефлексия или дявол знае как. Нали и в "Амадеус" на Милош Форман Моцарт е жертва на посредствеността и завистта на простосмъртните, но там има режисьорска интерпретация на личността на композитора, която така те "халосва" по главата, така те шокира, че или я гледаш със зяпнала уста като великолепна трагична приказка или я отхвърляш тотално. Мортен Тилдум не е Милош Форман, но и никой не очаква това от него. От него очаквахме да се опита да ни даде поне един от кодовете на "енигмата" Алън Тюринг, а той дори и не се опитва. Освен това в неуспеха си е завлякъл и Бенедикт Къмбърбач. Някой написа, че в този филм Къмбърбач сякаш е излязъл от реклама на някоя много английска марка, Burberry например. От друга страна за самия Алън Тюринг се знае, че е бил доста небрежен и дори мърляв тип. И все пак – добре че поне Къмбърбач е във филма. Неговото наистина енигматично лице е нещото, което те държи нащрек. Без него играта на кодове съвсем нямаше да се състои. Липсва провокацията, господа. Това е.