Е, това беше. След 13 години, 6 филма и повече от 1000 минути чисто кино дойде ред за последния филм по книгите на Толкин „Билбо Бегинс или дотам и обратно” и трилогията „Властелинът на пръстена”. Режисьорът Питър Джаксън най-после може да излезе в отпуск. Дори и най-великите одисеи все някога приключват.

Предишната, втора поред част на „Хобит”– „Хобит: Пущинакът на Смог” – толкова ме отегчи с тоталната липса на приказка, на история, на емоция, че изпитах истински ужас, че ще се наложи да гледам още една. Прилошаваше ми само при мисълта за още един компютърно генериран орк с отрязана глава – не от страх, а от досада.

Сега обаче ми е малко тъжно, че всичко приключва.

„Хобит: Битката на петте армии” е най-краткият от шестте филма и още отсега ви казвам, че напълно отговаря на заглавието си. Тоест – в него основно и най-вече се водят битки. Дружината на Билбо, Торин и джуджетата се бие с дракона Смог, за да защити невинните от Езерния град, а накрая могъщият и зъл Саурон изпраща не можете да си представите колко орки срещу нашите хора, подпомагани от Гандалф. И настава една битка за чудо и приказ, в която свистят оръжия, ръмжат тролове и орки с уродливи бебешки лица, дъни величествена грохотна музика, армии от свирепи бойни прилепи закриват целия екран и така нататък. Най-хубавото създание във филма, по-хубаво дори от Орландо Блум, е гигантски елен с величествени рога, който много прилича на Рудолф на Дядо Коледа.

„Битката на петте армии” е за най-фанатичните фенове на поредицата. Ще ги размаже с ефекти, виртуални чудовища и впечатляващи батални сцени. А те точно това и искат. Така че – приятно размазване, фенове!

Лично аз ще отида да гледам втория режисьорски филм на актьора Рейф Файнс „Невидимата жена”, който също тръгва по екраните от днес и в който се разказва за тайната любовна история на великия писател Чарлс Дикенс и младата актриса Нели Търнън. В сърцето ми има запазено място за Дикенс и сигурно звучи като клише, но всяка година около Коледа си препрочитам неговата „Коледна песен”.