Учените твърдят, че фотоните, тоест елементарните частици, преносители на електромагнитното излъчване, са същите, които са се появили при Големия взрив. За тях времето е спряло, не съществува. Този факт няма почти нищо общо с филма „Интерстелар”, който ви представям днес, но има общо с физиката, която е зверски интересна наука и всеки филм, интерпретиращ физични теории и факти, е абсолютен магнит лично за мен, а предполагам и за вас. Пък и не е ли важно, че все пак има някакъв начин да спреш времето!

Отровна мъгла от жълтеникава прах се стеле над майката земя и носи бавна, но сигурна смърт на човечеството. Земеделските култури измират една подир друга и е съвсем ясно, че скоро ще останем без никаква храна. Поетичен апокалипсис, но без особена надежда за избавление. Въпреки сюжета си, „Интерстелар” не е филм-катастрофа, а по-скоро модерна философска притча за бягството и завръщането. От днес е в кината, а вие ще го гледате, убедена съм.

„Интерстелар” е фантастика, която завладява всички сетива – не само с визуалните си ефекти, но и с кинематографичната си сила, с актьорските изпълнения (донякъде обаче), с библейския мащаб на сюжета си и в същото време - с изключително интересните научни теории, с които ни запознава. Филмът на Кристофър Нолан (достатъчно е да напомня, че това е режисьорът на „Генезис”, едно от киносъбитията на 2012 г.) се родее с паметни творби като „Гатака”, „Контакт”, „Гравитация” и разбира се с „2001: Една одисея в Космоса” на Стенли Кубрик.

Матю Макконъхи е в ролята на Купър, бивш пилот на изтребители, настоящ фермер, баща на две деца и вдовец, който се включва в извънредна мисия на НАСА във вселенските полета извън Слънчевата система в търсене на спасение за човечешкия род. Начело на мисията е легендарният професор Бранд (Майкъл Кейн) и дъщеря му – също д-р Бранд (Ан Хатауей). Всички те минават през всевъзможни препятствия в космическото пространство – т.нар. „червейни дупки”, които изкривяват пространството и времето, през чудовищни океани на чужди планети и т.н, и т.н.

И макар, че темата е спасяването на света, не очаквайте героичен екшън като „Армагедон”, който приличаше повече на приказка, отколкото на научна фантастика. Сценарият на „Интерстелар” всъщност е написан по идея на физика Кип Торн от Калифорнийския университет и строго се придържа към научните факти или поне към съществуващите научни теории като в основата на всичко е Айнщайновата теория на относителността. Например, докато Купър и приятели са в Космоса, те преживяват няколко земни човешки години за един миг и си остават същите, а в същото време техните близки на земята остаряват с десетки години.

Филмът е тъжен, защото в крайна сметка става въпрос за приближаващия край, за смъртта и раздялата, за безпомощното човечество, което навлича някакви скафандри върху смъртното си тяло и пак се бори за глътка въздух и лъч светлина.

На мен поне ми беше тъжно и дори си поплаках. Но хубави бяха тези сълзи, от катарзис.