За да бъдем днес на една вълна ви предлагам в някакъв момент от деня да изслушате две ВЕЛИКИ парчета -  "I would do anything for love" на Мeatloaf и "Everybody wants to rule the world" на Lorde. "Прилагам" ги по-долу. Велики! И двете са от филми за Дракула. Първото е от шедьовъра на Франсис Форд Копола от 1992 г. с Гари Олдман, Киану Рийвс и Моника Белучи, а второто - от новия "Дракула: Неразказан", който от днес е в кината. Обожавам ги!

Лично мен онзи Дракула от 1992 г. на Копола и Гари Олдман ме вдъхновява повече. Ако не сте го гледали, сега е моментът. И ще видите как маестро Копола опръсква луната с кръв, а безумно красивите творения на Ейко Ишиока, една изумителна дизайнерка на филмови костюми, която почина преди две години, те оставят без дъх в мрака. Виждали ли сте плащ, създаден не от червен плат, а сякаш наистина от кръв? Да не говорим за Моника Белучи в ролята на Булката на Дракула, която прави най-еротичната си роля в рамките на не повече от 5 минути екранно време. Та ми се иска да кажа на Universal Pictures, които са продуцентите на новия "Дракула: Неразказан": Филмът ви е много добър, обаче нямате късмет! Пред вас е Копола.

В "Дракула: Неразказан" ни разказват началото на историята или как принц Влад става Кралят на вампирите. Страната, която той управлява - Влахия, е нападната от османските завоеватели и той трябва да защити както народа си така и собственото си семейство. В една пещера той попада на стар като света, почти мумифициран вампир, който му показва тайната на вечния живот и го прави безсмъртен. Това е историята на филма, всичко останало са CGI ефекти, които все още са на такъв етап, че по някакъв начин правят филмите еднакви. Вярно, настръхнах, когато принцът скочи от ръба на пропастта и се превърна в ято черни прилепи пред очите ми, но толкова. Компютърните ефекти са странна работа. Хем "спояват" филма, хем ако прекалиш могат да доведат и до скоропостижния му разпад.

За мен вампирите винаги са били по-интересни като любовници, отколкото като воини и кръвопийци и това ми е основният проблем с "Дракула: Неразказан". Люк Евънс в ролята на принц Влад е прекалено екшън герой. И в крайна сметка виртуалната реалност - а този филм е създаден именно в такава реалност - те отдалечава от архетипния (и много eротичен) ужас на представата за вампирските зъби, впиващи се в човешката плът. Виртуалното въобще по дефиниция те отдалечава от плътта.

Значи - оставете вампирите да пият кръв, да страдат, да философстват, да желаят, да се борят с инстинктите си, да разкъсват душата си, в това им е силата. А екшън сцените си ги запазете за вашите супергерои. Това само исках да кажа на Universal.

Филмът е много готин, но не е... вампирски. Това пък исках да ви кажа на вас.