Едоардо Миролио. Очаквам скъпият му парфюм да се усеща отдалече, косата му да е в преднамерено небрежна прическа, обувките му да блестят, дрехите му да издават скрит лукс и оня типичен шик made in Italy. Все пак е италианец, милионер и се занимава с мода.

Едоардо Миролио е сред най-големите чужди инвеститори у нас, собственик на текстилни фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов, има 6000 клиенти в 65 страни по света и продава текстил на най-големите световни модни марки. Произвежда и вина от изба, наречена “Соли Инвикто”. За Миролио работят над 2200 българи, годишните приходи от бизнеса му надхвърлят 250 млн. лева. Собственик е на 7% от „Булгартабак“, на борсови акции и облигации от различни фирми, на сградата на „Интерпред“ в София, притежава и хотел „Парк Централ“ в центъра на Сливен, където прие EVA за вечеря на свещи.

Хотелът е елегантен, разположен срещу кметството. Навън е горещо. През прозореца се вижда запуснат строеж и над него в далечината – връх Карандила, а редките минувачи по улицата са скромно облечени и повечето – роми.

Едоардо Миролио също пристига скромно облечен. Със синя смачкана риза и смачкан панталон, все едно идва директно от фабриката. И може би е точно така. Обяснява ми: „Преди време, когато управлявах семейната ни фирма, бях много модерен. Обличах се делово, елегантно. След това смених стила. И изглеждам така. Вече не нося вратовръзка и костюми. Живея кежуъл. Но все още съм Властелинът на елегантността, защото разбирам от мода.“

Детство в Алба: трюфели, праскови и много вино

Говорим, в чашите ни потича кристално ледено розе Miroglio, в което се завихрят мехурчета като малки брилянти. „Романтичните ми вечери обикновено са в ресторант – казва моят събеседник – и друг се грижи  как ще изглеждат. Ресторантьорът трябва да е запалил свещите. Аз не съм романтик. Красивите моменти не са задължително формално организирани вечери в скъпи ресторанти.“ Хваща столчето на чашата си, завърта я, пъха нос в нея, вдъхва аромата на виното, после отпива с удоволствие. „Италия е страна на виното“ – ми казва.

56-годишният Миролио е роден в градчето Алба в Северозападна Италия. Родителите му са разведени, живее с баща си, отгледан е от много стриктна възпитателка. Учи в католически пансион със сериозна дисциплина. В училище е много добър по философия и история. Родната му Алба е прочута с производството на трюфели, праскови, вина и с централата на шоколадовата фабрика Ferrero. Едоардо Миролио не обича сладко, но вино... „На нас ни го слагат в бибероните. Вярвай ми! Опитал съм го за първи път, смесено с млякото в биберона, въпреки че виното не е в традицията на семейния ни бизнес.“

Семейство Миролио е известно с производството на текстил. Бизнесът започва прадядото на Едоардо през 1884 г. Фирмата става успешна при баща му. Моят събеседник попада в България за първи път преди 35 години, през социалиазма. Води баща си и започват да купуват платове от всички текстилни фабрики. „Работихме доста добре с България още по времето на комунистите.“ Първия офис на фирмата откриват в Пловдив през 1990 г. През 1994 г. се местят в София, правят фабрика в Елин Пелин, после я продават и следва бизнесът в новото време.

Отпивайки вино, Едоардо отново се връща назад: „Детските ми спомени са пълни с много вино на масата и тестване на различни вина с роднини. Когато на 20 години за първи път имах собствени пари, купих винарната, от която идва популярното Бароло. Опитвала ли си?“

Преди да отговоря, махва с ръка и зад него се материализира сервитьор с бутилка емблематично пиемонтско Barolo на Miroglio от 2003 г. Тъмночервеното вино се стеле тежко в нови чаши. „Цветът е по-тъмен – обяснява ми италианецът, – защото виното е на 11 години. Но танинът му е още добър. Пресни зеленчуци и плодове биха почистили вкуса, за да го откроиш по-ясно. Винарският ми бизнес е малък на фона на бизнеса ми като цяло – уточнява. – Синът ми е на 27 години и го е поел в Италия. Пак там дъщеря ми, която е на 30, се занимава с текстила и малките ни фабрики и офиси. Основната част от производството е в България – фабриките за вълна и трикотаж и финансовата ми администрация.“