Зад изящния псевдоним Miss Aniela стои също толкова фината и деликатна на пръв поглед Натали Дибиж – международно признат фотограф от новото креативно дигитално поколение. Живеейки в Лондон, Натали фокусира работата си върху изследването на сюрреализма – създаден както естествено, така и чрез дигитална манипулация, смесвайки образи на красиви жени, мода, животни и пейзажи в завладяващи композиции.
Кариерата й стартира главоломно още след първите й самостоятелни изложби през 2006 година в Лондон, а днес заедно с партньора си Мат Ленард Натали работи както над авторските си проекти, така и за собствената им агенция Fashion Shoot Experience, трансформирайки фотографията и модата в истинско приключение.
За Дибиж основателката на Mu Modern Met Алис Уо казва: „Няма друг млад фотограф в днешно време, който да създава подобни сюрреалистични модни фотографии. Елементите, с които се експериментира, правят изображението много повече от обикновена модна снимка.“
Започнах да се занимавам с фотография през 2006 без намерение това да се превръща в начин на живот. И скоро започнах да излагам и да продавам свои работи под името Мис Аниела. Нещата придобиха сериозен обрат, когато моят партньор Матю влезе в бизнеса през 2010 и започнахме да правим рекламни събития в Лондон и САЩ.
Сега моят репертоар е смесица от комерсиални и модни авантюри, но към всички подхождам с изтънчена арт визия – създавам новаторски и любопитни снимки чрез постобработка, каквато бе и първоначалната ми страст с първите фотографии.
Как намирате вдъхновение за вашите така богати, сюрреалистични и фантастични визии?
Вдъхновенията са много, включително фотографи, но и артисти извън сферата на фотографията. Колебая се да назова едно име, защото е важно да не идеализираш само един човек като модел за подражание. Хрумват ми някои примери – Банкси, писателят К.С.Луис, Алфред Хичкок, фотографът Тим Уокър, вдъхновяват ме литературата, мечтите, образите.
А какво ви помага да виждате нещата по различен начин, от друга перспектива?
Не бих казала, че обичам толкова много самия свят на модата, колкото цикъла на потребление – идеята да диктуваш трендове, сезони и т.н. По-интересно ми е какво мога да направя с елементите от модата, които виждам през обектива си. Искам да превърна дрехите в изкуство чрез лещите и сюрреалистичния ми процес на обработка на кадрите.
Когато създавам нещо лично и артистично, трябва да ме води инстинктът – това, което аз искам да видя, а не това, което другите искат да видят. Именно това превръща работите ми в изкуство.
Не искам снимките ми да изглеждат като част от постановка. В рамките на една серия може да се опитам да потърся последователност или общ елемент, като например в „Сюрреалистична мода“, където има смели цветове, модели тип кукли и други леко нереални елементи – картини, предмети, рисунки, влизащи в рамката. Но във всичките ми работи има усещане за дързост и изобилие.
Снимките ви изглеждат великолепно. Бихте ли обяснили подхода си и процеса на сложните фотосесии?
Създавам серията си „Сюрреалистична мода“, докато снимам за международни модни събития. Първата задача е да избера локация, която ни вдъхновява, харесва ни като декор, архитектура и мащаб. След като за първи път стартирахме продукциите си през 2011 година, усещаме, че апетитът ни към грандиозни локации непрекъснато расте. Освен това трябва да избираме места, които позволяват присъствието на огромен екип.
Със стилистите създаваме настроение, базирано на усещането, което носи самата локация. Стилът може да е елегантен и романтичен, краен и модернистичен. Много от фотосесиите ни залагат на класиката, но през 2013 например направихме фентъзи стайлинг в къща в Бел Еър за футуристични тоалети и аксесоари.
След като стайлингът е готов, избираме модели, които смятаме, че отговарят на виждането на стилиста за фотосесията. Избираме гримьори и фризьори – те може да направят прическите предварително.
Тогава сме сигурни, че сутринта ще може бързо да приключим с подготовката и обличането на моделите за снимките през деня.
Как избирате локациите и как всяка една от тях влияе на работата ви?
Обичаме вдъхновяващи локации с голям мащаб, с по-странен декор и реквизит, а понякога и с добра естествена светлина. Локацията като цяло има важна роля за снимките от „Сюрреалистична мода“ и често кадърът е по-широк и панорамен, за да се покаже повече от една сцена.
Много от работите ми са заснети на стари локации с натюрел, мащаб и история, върху които чрез фотошоп добавям различни аспекти, което им придава многопластово измерение и допълнително значение. Други снимки са направени в по-модерни локации: претенциозна вила в Хемптънс, Ню Йорк, например.
За голяма част от сесиите локацията е ключова. За разлика от снимките в студио тя ме вдъхновява по време на работа и често играе важна роля за характера на кадрите. А и дори да не го прави, пак допринася по някакъв начин за вдъхновението ми, така че да се получи крайният резултат.
С един и същи екип ли работите за сюрреалистичните фотографии?
Не е задължително. Използвали сме различни стилисти и стилови подходи. Обикновено работим със стилистите Леонид Гуревич от Ню Йорк и Мина Атала от Лондон. И двамата разбират какво ни харесва като фотографи и имаме сходен вкус към театралната мода.
Знаем, че проектът „Сюрреалистична мода“ ви е отнел три години. По какво се различаваше процесът ви на работа за отделните серии от снимки?
Най-добрите проекти са тази, които започват случайно, нехайно, инстинктивно. Или поне с искрица магия, вместо насила и с отчаяни намерения. Когато започнах да правя „Сюрреалистична мода“, не бях много наясно какво ще излезе. Знаех, че не е много модно, но че ми харесва да снимам тези кадри и че те ме въодушевяват.
Така се родиха цели серии. Знам и че следващият ми проект също ще стартира с някаква инстинктивна, бунтарска жилка.
