Случвало ли ти се е да се откажеш от скок, да се върнеш?

Веднъж се наложи да го направя, за да чуя вътрешния си барометър. Чувството преди да полетиш е аналогично с онова, което изпитваш, когато трябва да вземеш някакво житейско решение. Според мен и в двата случая, ако има един див момент на вяра, просто трябва да скочиш. Да хванеш порива, да яхнеш вълната.

Ако не го направиш точно в единствения миг, в който става, после само ще си умуваш, ще си коментираш с този и онзи и толкова. В Хагакуре, кодекса на Самурая, има една максима: самураят взима решение за седем вдишвания. Понякога едно навреме взето решение е 10 пъти по-добро от най-правилното решение, взето късно.

Ти така ли „скочи“ в новата си връзка?

Всъщност с Гущера се познаваме от 12 години. Беше координатор на каскадите и в двата ми игрални филма, после беше един от главните герои в документалния ми филм Modus Vivendi. Винаги съм му имала пълно доверие, включително за живота и сигурността на актьорите ми, а това е много. Хубавото е, че с бащата на дъщеря ми, Николай, останахме най-добри приятели, каквито всъщност сме от цели 20 години. И даже вече бачкаме заедно по новите ми проекти. Страхотен отбор сме.

Колко може да продължи един полет с парапланер?

Сега, по време на пътуването ни в Мароко, Гущера летя в Антиатласките планини – червена каменна пустиня, която така се нагрява и такива термики издиша нагоре, че нямаше нужда от никакво засилване. В момента, в който вдигна крилото си, топлият въздух директно го изстреля нагоре в стратосферата като асансьор, докато стана точица.

При този полет основните му проблеми бяха първо да кацне преди залез и второ – да кацне в същата държава, за да мога да го намеря. Аз бях с колата и трябваше да го прибера. Без радиостанции и със спрян телефон за по-интересно.

Имаш ли си ново екстремно увлечение, или адреналинът от летенето ти е достатъчен?

Прекалено просто е да се обяснява всичко с адреналина. Летенето дава различна гледна точка – и към самия теб, и към живота. Сега се уча да пилотирам и самолет. Петър и няколко другари имат малко спортно самолетче и на него се уча наново. Сложно ми е, бях се учила преди години на стара Чесна, но това е все едно да сравниш трабант с болид.

Аз по принцип обичам движението, спорта, не само екстремния. Ходя си на традиционна, на хот-йога, на фитнес, на скално катерене. И дъщеря ми Ники Амрита идва с мен, дори ако пропусна някой път, тя започва да ме юрка. Тя е на 9 години и скоро направи първия си полет – в тандем с Петър. Много й хареса.

Дядо ти Петко Попганчев е избран за най-добрия български летец на XX век и е известен с рискования си полет, при който минава под Стамболовия мост, както и с много рекорди, които още не са подобрени.

Дядо ми беше снажен левент, най-хубавият мъж, когото съм виждала. Такъв беше и на 80, когато почина. Мисля, че последния си рекорд прави на над 50-годишна възраст. Веднъж пътувах с него до Варна с пътнически самолет. Само като влезе и пилотите и стюардите като го видяха, застанаха мирно, в шпалир. Такова уважение! Беше много вълнуващо.

Имаш ли неуспешен скок?

През февруари се контузих, бях с патерици цял месец, след като поставих рекорд по най-кратък полет – точно 3 секунди продължи. Изкълчих си глезена в последния момент преди излитане, погасих крилото и кацнах де факто на старта. Боля ме, но не почивах съвсем. Използвах този период, започнах отново да рисувам. Направих около десетина нови неща, акрил, някои са много големи.

Направих малка изложба, сега ми предстоят още две, едната от които ще се открие на 5 септември в галерия „София“ на посолството ни в Лондон.

Имаш ли страх от летене?

Имам страх от височини и се боря с него. Но всъщност най-силен страх изпитвам преди премиера – на театрален спектакъл или на филм. Ако можех да не ходя, щеше да е най-добре. Сега съм в предстартова треска заради проекта за Румена войвода. Имаме вече субсидия от Националния филмов център. Филмът е по новелите на Николай Хайтов. Когато за първи път отидох при Жени Божилова, вдовицата на Хайтов и негов редактор в продължение на 44 години, тя каза: цял живот те чакахме.

Оказа се, че Румена е била любим образ на Николай Хайтов и писателят все е чакал някой да се сети да направи филм за нея. Има много жени в хайдушкото движение и за тях не се знае нищо. А те са феномен. Истински жени герои, които са зарязвали и дом, и деца и са хващали гората. Ето например Румена войвода е изоставила четиригодишното си дете...

Много ми е важен този проект. Търся съмишленици, които да се качат на борда на кораба и да отплаваме. Живот и здраве, много се надявам в началото на другата година да започнем...