„Стоиш пред всички невероятно вдъхновяващи хора, с филмите им, с които си отраснал... и... Изведнъж погледът ми срещна този на Робърт де Ниро. В очите му прочетох „Ей сега ще се изложиш, хлапе“, но реших да върна поглед към мама. На лицето й имаше много любов и гордост... В такива моменти човек може да избере светлината, която някой излъчва към него, и да я отрази обратно към другите.“

Така Джаред Лето описва мига, в който получи „Оскар“ за ролята си в „Клубът на купувачите от Далас“. А Джаред умее да отразява и да изразява брилянтно. Това личи в ролите му, на музикалната сцена, в песните му, в прическите му. Актьор, певец, автор на текстове на песни, музикант, режисьор, продуцент, активист, филантроп, бизнесмен и... съвсем пресен носител на „Оскар“. Видяхме го и на живо с групата му Thirty Seconds To Mars на стадион Академик.

Когато взе статуетката си, 42-годишният Лето спомена и по-големия си брат Шанън (и член на групата) – „моят най-добър приятел“, – както и своята майка, която беше негова дама на церемонията.

Крадци на коли

„Мама е била тийнейджърка, когато сме се появили двамата с брат ми“ – разказва Лето. Баща му я напуска преди Джаред да се е родил и се самоубива, когато актьорът е осемгодишен. „Използвала е купони за храна, за да ни храни – продължава певецът актьор. – Социалните я подпомагали, за да може да се върне на училище, да учи за медицинска сестра и да ни осигури стабилност.“

Констанс се занимава с акробатични гигове, фотография, гид е по скално катерене. След раздялата си с бащата на Шанън и Джаред се връща при родителите си в Луизиана и живеят всички заедно в къща с една спалня. Джаред не е виждал баща си никога. Има двама по-малки полубратя от втория му брак. Майка му се включва в хипи движението и води децата си в комуни с артисти, музиканти, фотографи, художници.

Пътуват много – от Уайоминг до Вирджиния, през Колорадо, Аляска, Бразилия и Хаити, – непрекъснато имат нови приятели, нови бащи. „Музиката винаги е била част от живота ни, но никога не сме си представяли, че може да се превърне в нещо толкова голямо. Имам спомени от тригодишен да държа китара в скута си или по-скоро аз съм в нейния.“

Джаред расте, слушайки най-различна музика от Pink Floyd до Led Zeppelin. Лето всъщност е името на кръстника му. Първата му работа е да мие чинии – тогава е на 12, а на 16 е портиер. Учи в училището по изкуства във Филаделфия, после в училището за визуални изкуства във Вашингтон. Има две мечти – да стане или наркопласьор, или артист.

С брат му са доста диви, деца извън правилата. Опитват наркотици, нахлуват с взлом в офиси и складове, за да крадат „пиячка и мотори. Докато другите деца бяха на летен лагер, ние крадяхме нечия кола“.

Наказвам те с удоволствие

През 1992 г. заминава за Ню Йорк, за да се занимава с актьорство. Работил е с най-значимите режисьори на артфилми от последния половин век – Дейвид Финчър, Терънс Малик и Дарън Аронофски. Играл е в „Тънка червена линия“, „Боен клуб“, „Американски психар“, „Реквием за една мечта“, „Паник стая“, „Александър“ и „Господин Никой“. В почти всичките си роли яде бой или прави експерименти с теглото си.

„Всичките ми роли са садистични или мазохистични.“ В „Боен клуб“ играе бъдещ боксьор на име Ангелското лице, чиято красота ядосва Едуард Нортън и той го бие до обезобразяване. В „Паник стая“ е жестоко обгорен. В „Реквием за една мечта“ ампутират крайниците на героя му заради инфекция. В „Американски психар“ е съсечен с брадва.

Като стана въпрос за садо-мазо, сексуалните крайности присъстват и в музиката му. В End Of All Days – песента от новия му албум – пее: „Наказвам те с удоволствие, доставям ти удоволствие с болка...“

До Марс

Докато Джаред се занимава с актьорство, брат му Шанън става наркозависим, краде коли и има проблеми с полицията – бруталната спирала на падението, която Джаред изиграва във филма „Реквием за една мечта“. За този филм актьорът се подготвя, като спира да прави секс за два месеца, живее по улиците на Ню Йорк като клошар, гладува. „Гладувах по 24 часа. Лягах си гладен, събуждах се гладен, изгладнял, много изгладнял. Беше великолепно за ролята ми, но не и за личния ми живот.“