Книгата (може да я поръчате на amazon.com) на американския дерматолог д-р Ерик Финци The Face of Emotion: How Botox Affects Our Mood and Relationships (в превод - „Лицето на емоциите: как ботоксът влияе на нашето настроение и взаимоотношения“) взриви бюти индустрията. Авторът твърди, че ботулиновият токсин променя не само външността в положителна посока, но и вътрешното състояние, като дори лекува депресия. Доказателство е т. нар. теория на емоцията, според която липсата на мимика води до липса и на емоции. Казано простичко, мозъкът не отчита движенията на мускулите, свързани с гнева, недоволството или тъгата, следователно не изпитваме негативни емоции. За да стигне до този извод, д-р Финци провежда експеримент с 84 души, страдащи от депресия. На половината от тях той инжектира в челото и междувеждието ботокс, а на останалите – плацебо. След 6 седмици 27% от хората с ботокс отбелязват подобрение на състоянието. При плацебото те са едва 7%.

Не ви ли се струва обаче, че подобно разбиране на емоциите е опростено? Излиза, че хората с парализа на лицевия нерв нямат въобще чувства. На практика емоциите се предават не само чрез активна мимика, но и с глас, поглед, поза. Има и друго нещо. Според логиката на лекаря при доволните от живота хора усмивката не трябва да слиза от лицата им, което не винаги е така. По-скоро ботоксът може да се нарече инжекция на щастието по друга причина. Премахвайки бръчките, той дарява емоционален комфорт и увереност в себе си. В този смисъл определено влияе на взаимоотношенията. Дори да не стане антидепресант, пред токсина се разкриват други перспективи. В момента се проучва свойството му да усилва действието на химиотерапията и да ускорява разрушаването на раковите клетки. Група лекари от Австралия проучват дали включването му в лекарство за сенна хрема няма да помогне на страдащите да забравят за проблемите.