Типична слапстик комедия! Дебелашки хумор, недопечен, инфантилен, грубовати скечове, нелепи ситуации... Ако подозирате, че дори мъничко сте склонни да снобеете, не припарвайте до този филм, понеже точно вас няма да ви разсмее, а наистина ще ви разлае. Ако сте чисти от този порок обаче – моля! И ако искате да видите Зак Ефрон по без риза – също. Да, момчето със сините очи от „Училищен мюзикъл“ на Disney, вече е в отбора на големите и не ни е срам да го харесваме. Най-вече по без риза, между другото. „Да разлаем съседите“ е в кината от днес.

Слапстик комедията е свръхкомерсиален жанр, при който героите (обикновено дебелаци, глупаци или полицаи) се гонят, спъват, падат, блъскат се в стъклени врати, подхлъзват се на бананови кори, замерят се с торти, бъркат си в носовете и прочие, а невзискателната зрителска маса се дави от смях в киносалона. Обаче истината е, че тъкмо слапстикът е в началото на пътя на комедийни гении като Чаплин и Бъстър Кийтън, така че да не бъдем чак толкова надменни.

„Да разлаем съседите“ е все пак слапстик от 21 век и повече се родее с комедиите на братя Фарели например. Историята е за млада семейна двойка – Мак (Сет Роугън) и Кели (Роуз Бърн, много си готина!) с бебе, които се нанасят в тихо и спокойно жилище на тихо и спокойно място с идеята никой и нищо да не пречи на мирното им съществуване и на спокойния сън на бебето им. Вечният им покой обаче е нарушен, тъй като в съседната къща се нанасят няколко дузини диваци, които наричат себе си „братството“ и взривяват квартала с варварските си партита с животозастрашаваща пиротехника, дънеща музика и прочие екстри. Начело на братството е Теди (Зак Ефрон), който още в началото предупреждава съседите си ако им е прекалено шумно, да му кажат, а да не викат полиция. И понеже те все пак викат полиция, братството решава да им отмъсти. Така започват идиотщините. Като казвам идиотщини, разбирайте ме буквално – ангелоликото бебе на двойката без малко да напъха в устата си използван презерватив. Без малко все пак. Няма да издавам повече.

А за да е съвсем по американски има и поука. В общи линии тя е, че има живот и след раждането на детето ти. Можеш да се напиеш като прасе и да вилнееш цяла нощ като бесен и няма никаква нужда да се чувстваш виновен.

След прожекцията на „Да разлаем съседите“ приятели ме обвиниха, че имам примитивно чувство за хумор след като се смея на филм като този. Какво да направя като понякога наистина е смешно, когато сериозен човек с вече сериозно шкембенце и улегнали възгледи за живота се пльосне на земята! Пък и диалогът си го бива. Стига, пак казвам, да не си падате само и единствено по изтънчени оскаруайлдовски парадокси.