Преди повече от двайсет години отидох там за първи път. Не подозирах, че ще попадна в рая – сочно зелен, обсипан с цветни гирлянди от невиждани за мен тропически растения, бисерни водопади, лека мараня над безкрайни чаени плантации, реещи се волно птици в най-вълшебни цветове и с песни, които те отнасят далеч. Влюбих се от пръв поглед. След години отново се озовах на острова, този път по работа – за снимките на приключенски филм в девствените джунгли на Цейлон. Дивите слонове не бяха вече само атракция за туристите, а реални и много опасни, на всяка крачка ни спираха въоръжени патрули да проверяват документите ни. На много места не ни пускаха да преминем… Защото беше война. Между тамилските тигри и народа на Шри Ланка.

Сега отново съм тук. Мирът може да се помирише. Вече четири години в Шри Ланка е спокойно. Всички територии, някога отцепени от терористите, са достъпни за любопитните съвременни откриватели – туристите. Фантастични плажове, лагуни и малки рибарски селища се редят по пътя и са готови да те посрещнат.
Още в първите минути, в които се запознавам с гида ни, разбирам, че срещу мен стои стопроцентов професионалист. Срилал говори перфектно руски и английски, освен бащиния си език – синхалски. С него ще отидем на интересни места и ще опитаме от всичко.

Сакралният триъгълник

В т.нар. Културен триъгълник на Шри Ланка са пещерите на скалните храмове на Дамбула, повече от осемдесет на брой, но храмовият комплекс е само в пет от тях. От всички страни сме заобиколени от маймуни – скачат над главите ни, стрелкат се между краката ни, пощят се и безцеремонно крадат цветята, които сме купили, за да поднесем в храма.

В пещерите ни очакват 153 статуи на Буда, три статуи на царе на Шри Ланка и четири статуи на богове и богини, от които две са на хиндуистките божества Вишну и Ганеш. Пред нас се разкрива светът на будизма с неговите притчи и сказания. По стълбите се разминаваме с група деца – послушници с трептящи оранжеви наметки и скромни усмивки. Срилал бързо ни прошепва, че семействата, чиито деца нямат добър хороскоп, ги изпращат за послушници в манастирите. Там учат, живеят, работят, докато не станат на 18 години, за да положат изпит, след който стават монаси.

Внимание, слонове!

Пътуваме по прекрасни нови пътища през джунглата. Но трасетата на слоновете минават оттам и непрекъснато трябва да си нащрек. Стадата вървят в колона, бавно и демонстративно, сякаш ни подсещат кой кой е тук. Слоновете са доста чувствителни заради нарушените им хабитати. Има места, на които не бива да се разхождаш сам, да слизаш от колата, да се придвижваш с мотор или триколка, особено вечер.

На път сме към една от най-впечатляващите археологически забележителности в Азия – красивото кралство Сигирия, комплекс от царски дворец, крепост и градини, уникален проект от V век от н.е. Тогава тук царувал крал Датусена I, който твърдял, че богатството на кралството са огромните водни резервоари, изкопани с непосилен човешки труд, готови да съберат всяка капка дъжд и да напоят жадната през сухите периоди земя. Принц Касяпа, незаконен кралски син, и Мигара, кралски племенник и главнокомандващ на армията, обаче правят дворцов преврат, като отнемат живота на краля. Касяпа управлява 18 години и това е Златния век на Сигирия. Впечатляваща археологическа находка от онова време са двете предни лапи на гигантски лъв, оформен от 180-метрова почти недостъпна скала, която дава името на мястото – Лъвската планина. Предполага се, че лъвът е бил обграден от рисунки на 500 дами, вероятно жените на Касяпа.
Минаваме покрай огледалната стена, датираща от VIII век. Хора от всички слоеве на обществото са оставили тук различни послания за любовта и красотата.

Варани на хоризонта

Почти всеки ден се натъкваме на варани. В Шри Ланка има два вида от големите гущери – земен и воден. Първият е убиван заради месото и кожата, а вторият е силно отровен. Затова Срилал някой път ни предупреждава да внимаваме, друг път – не.