Всяко време има своите здравни мантри и панацеи. През Средновековието кралете били убедени, че с едно докосване на царствената си десница могат да лекуват тежки болести. Във викторианска Англия всяко семейство държало на полицата в кухнята т.нар. вечно хапче. Направено от антимон, който не се разгражда от организма, то предизвиквало повръщане, облекчавало стомашните неразположения и после излизало непокътнато и по естествен начин – с екскрементите. Измивали го и го качвали отново на полицата. До следващия случай, в който имало нужда от него. Едва по-късно се установило, че антимонът е разрушителен за щитовидната жлеза, а при попадането му в кръвта предизвиква смърт.
И така – нашето време също има своите мантри: енергиен баланс, пречистване на организма, суперхрани, ензимна зависимост, визуализация и т.н. Ефективността на някои от тези методи е оспорвана от учените, но въпреки това нищо не ни пречи да вярваме в чудесата, които крият нашето тяло и дух. Или поне да се информираме за възможностите. Книгата на Георги Жеков „Медицината на новото време“ (ИК „Бард“) ще свърши това чудесно.