Да върнем часовниците не с час, а с поколение или две назад, когато европейските традиции и култура на всекидневието са били вплетени в деня на българското градско семейство. От онези години в много къщи се пазят красиви сервизи и декоративни предмети, които съхраняват духа на времето и фамилната памет. Как да ги съчетаем с предмети от новата минималистична среда на обитаване и да ги включваме ли въобще в забързания живот, в който пием сутрин кафето си в картонени чаши, а през деня похапваме почти на крак? Да бъдем ли пък първото поколение, което може да остави на наследниците избрания от нас сребърен сервиз, изящен порцелан или красиви предмети с детайлна ръчна направа? Поканихме Албена Владимирова – Андреева, известна архитектка и съпруга на топ банкер, да представи своята визия за ритуалите на трапезата и да разкаже за техния смисъл и символи.

"Съвременният начин на живот наложи минимализма - с липсата на орнаменти и с избора на материали, които са лесни за поддържане, с постоянното бързане и лесно консуматорство. Но все пак е хубаво да отделиш своя момент – дори само в събота или неделя, да подредиш красиво трапезата. Защото цивилизацията се гради на застъпването, на приемствеността – от микронещата в семейството до макронещата в културата на народите. А ние живеем в материален свят и понякога красивата вещ е тази, която ти навява спомен за мигове, прекарани с близки хора, за принадлежността ти към определени групи, род или фамилия. Родовете с традиции имат винаги по нещо, което се предава от поколение на поколение."

"Бяхме със съпруга ми в една от най-посещаваните сладкарници във Виена – Демел, в стара сграда, чиято автентичност е напълно запазена. Какво бихме направили българите? Да свалим всички настилки и декорации, да сменим дограмите. А виенчани са съхранили автентичния дъбов паркет, реден със специфични орнаменти и шарки, остарял с невероятно присъствие, огромните отворени портални врати и кристалните полилеи. С фантастично сладкарско производство на партерния етаж, което се вижда през единственото модерно нещо – стена от стъкло. Виждаш облечените в бели престилки и шапки сладкари, които в момента правят курабийки, пасти и различни вкусни неща. И на масите – на обществено място, а не в частен дом - стои сребърна захарничка с лъжичка.“

„В Рим бяхме по покана на Мобилтел на гала вечеря, организирана в истинско палацо от ХVI век. Влизаш в приемното пространство, свири роял, посрещат те със сребърни подноси и чаша шампанско. Оперна звезда изнася концерт на живо, докато се събират и запознават хората. Вечерята е с изискана посуда и съответното сервиране. Уникална вечер и спомен, който и днес създава настроение в мен.“

„Преди години живях в Лондон, под наем в къщата на прокурор от Кралския съд. Той членуваше и ме покани в типичен консервативен английски клуб – кожени честърфийлд дивани, тежка дъбова мебел с библиотечни шкафове, камина в едната от залите. Имаше много хора, които бяха сами във фотьойлите си, с пурата и с питието си. За мен беше странно, защото това могат да го имат и в дома си. Но те бяха там. И никой не натрапваше присъствието си на другия. Това е култура и възпитание – уважението към желанието ти да си там и да си сам.”