В областта Кападокия, цялата под егидата на ЮНЕСКО, един град се слави със своята неповторима керамика – Аванос, в миналото Венеса. Грънци и чирепи са открити тук при разкопки и са датирани от стотици години преди Христа. В по-ново време се е смятало, че един младеж е готов за семейство едва тогава, когато с едно движение може да извърти характерната за тези места традиционна захарница с капак. Ако не му съвпаднел капакът с отвора на съдинката, не му давали желаната булка, пращали го да се донаучи. Този висш пилотаж в керамиката може да ви демонстрират във всяка керамична работилница – направо ми спря дъхът, когато момчето, завършвайки съдинката, трябваше да й сложи капачето. И с облекчение поех въздух – ох, перфектно! Ако бях мома, свалена съм.
Как грънчарят Галип е свалил холандката, за която е женен, не се знае – може да го е харесала и заради мустаците и буйната къдрава грива, заради които го оприличават на Айнщайн. Сигурно е обаче едно – че той е можел да си вземе която си поиска девойка, тъй като от много млад е чудото на грънчарството по тези места. Не само с това, че е овладял тайната на смесването на два вида глина, от което съдовете стават по-устойчиви, не само с ваенето на форми – някои са реплики на древни хетски образци, – а и с рисуването и на типичните цветя и розети, и на приказни сюжети от султанските сараи, и на уникалните негови си шарки.
Пещерата работилница Ше Галип днес е нещо като емблема на града и на висшия пилотаж в грънчарството. Майсторът си е чупил ръката преди има-няма два месеца и затова се въздържа да показва как от глина прави изкуство с приложна стойност. Но изделията му са видни в галерията, приличаща на пещерата на Али Баба – уникати, някои от които струват петцифрени суми, други са ненормално големи, трети са нашарени с фосфоресциращи бои и светят в тъмното. Галип демонстрира качеството им, като блъска о земята едно гърне, а след това кара някой да стъпи отгоре му. Сместа от бяла глина и червена от реката Казълърмак явно е много яка, но дали пък не е някакъв търговски трик това? Убеждавам се, че не е, чак когато при изваждането от куфара на захарничката подарък от Галип я изпускам и тя оцелява. А освен че е много талантлив, Галип е и колекционер на... коси.
От всеки купил нещо в магазина му отрязва кичур. В резултат в центъра на Аванос има пещера музей с над 5 милиона кичура коса – на вид е зловещо, на мирис – не особено приятно. Това е гигантска банка за генетичен материал от всички раси и народи! И макар че Галип с тази своя странна колекция е вписан в Гинес, никога не бих му дала от косата си. Дори и срещу шанса той да ме покани отново в Кападокия на свои разноски, както прави всяка година с 10 късметлии, оставили му част от косите си. Първият му за годината клиент дръпва кичурите, към които са прикачени имената, телефоните и адресите им... Ако желаят, късметлиите могат да изкарат и курс по грънчарство при Галип, което никак не е евтино, ако трябва да си платиш...
Разказва майстор Галип една своя легенда за началото на тази меко казано шантава колекция от коси, нещо като романтично оправдание на странната му страст. Влюбен бил във французойка, която не пожелала да остане с него в пещерните му владения. Когато си тръгнала обаче, му оставила кичур от косите си за спомен. А после стотици, хиляди други жени доброволно се подлагали на процедурата от жал към разлюбения Галип. Това се превърнало в ритуал, в нещо като вричане, в нещо като тъмна страст – не мога да определя, но не се присъединих към 5-те милиона...
Какво още – освен да навестите Галип или някоя от другите подземни грънчарски работилници – може да направите в Кападокия?
Да летите с балон над уникалната долина с разломи и невероятно красиви геоложки формации.
Оказа се, че това, което за туристите е нещо съвсем достъпно (в подходящо време рано сутрин долината прилича на голяма купа с газирана вода, от дъното на която се издигат безброй балончета), е мечта за децата от малките градчета в Кападокия. Най-много участници в конкурс за есе на тема „Моята мечта“ в Юргюп, където бяхме отседнали, пишат, че мечтаят за полет с балон, за колело или компютър. Чак ми стана неловко, че съм имала възможност да летя с балон над завистливите детски погледи отдолу... Но бях щастлива, издигайки се над облаците дори и над цялата тази приказна земя – Земята на красивите коне, както се превежда от фарси Кападокия.
Да обиколите комплекса от скални църкви в Гьореме Датирани от IV до XIII в., те са свидетелство за силата на християнството по тези земи – между другото, тук са родени или живели поне дузина християнски светци, сред тях и св. Георги Победоносец, известен още като св. Георги Кападокийски. Фреските в много от скалните църкви са изключителни не само като библейски сюжети, а и като свежест на багрите. Макар и очите на някои от персонажите да са избодени от османските турци при завладяването на района.
От нашествениците местните са се криели в обширните многоетажни подземни градове, част от които са отворени за посещение на туристи. Само за такива, които нямат силно изразена клаустрофобия, защото на места тунелите се преминават почти с пълзене.
Да пиете от местното вино Местен сорт грозде, наричан биволско око, дава плътно и силно, ароматно и незабравимо вино. Заслуга за това има и почвата – тя е с вулканичен произход по вина на вулкана Ерджиъс, а местните я обогатяват с тор от гълъбарниците, издълбани в скалите.
Да усетите как се живее в пещера Не само отсядайки в хотел (всички хотели тук са такива), където спите, къпете се, храните се от една пещера в друга. А и като погостувате на някои от местните, в чиито пещери жилища няма хотелски комфорт. Така Анифе и Юксел от Юргюп ме почерпиха с чай на терасата на пещерния си дом, от който се виждаше моят хотел Дере Сюитс. Имат си прекаран ток, вода носят на ръце, но въпреки това поддържат малка бахча с боб и картофи. Пенсионери са, помагат си с малко търговия – Анифе се опита да ми продаде една шарена кърпа на цена, двойно по-висока от тази за същата кърпа на пазара в града. Ако сте мераклии да си купите пещерен имот в района, закъснели сте. Много японци, американци, германци, испанци, руснаци са инвестирали тук и са изчерпали квотата от 7% – колкото от недвижимостите в Турция могат да бъдат продадени на чужденци.
Между другото, в тази част от Анадола все още съществува обичаят да се закачват обувки отвън на входната врата, което означава, че стопаните са готови да ви подслонят, да ви нахранят, да ви окажат помощ в нужда.
Какво да си купите Има прекрасни сребърни бижута с тюркоаз и други полускъпоценни камъни. Най-актуални в момента и много търсени от рускините и техните мъже са копията на бижутата на Хюрем – украинската съпруга на Сюлейман Великолепни. Сигурно заради популярността на сериала „Великолепният век“...
От Аванос – керамика. Кана за вино във формата на обръч – хетите я вдигали срещу изгрева и когато първите лъчи минели през обръча, виното било вече осветено от бога слънце. Нанизвали обръча на ръката на слугата виночерпец, който разливал скъпоценната течност в бокалите, леко накланяйки рамо.
Копринен шал, картина или бижута, направени по техниката ебру – рисуване върху вода с естествени багрила. Още по-добре е лично да присъствате на изработката им, не гарантирам, че пак няма да ви спре дъхът от магията, практикувана от древните перси и предаваща се от поколение на поколение.
Какво да опитате Тести кебап – задушено в запечатана керамична делва месо със зеленчуци и подправки. Може и сами да разбиете гърлото на съда със сатър. Пълнени едри смокини с орехови, бадемови или ядки от шам фъстък.
