Защо от хартиените лампи цветя или от полилеите с пеперуди, които украсиха не един български дом, тя премина към различна стилистика?  „Формата се определя от материала – отговаря Ина. – Тези неща изглеждат по-груби и по-силови, защото хартията е различна.“ Сблъсква се с този, както го нарича, „своенравен материал“ в завод за преработка на целулоза, като вижда как го изхвърлят като отпадък, без да го рециклират. „Бях абсолютно изненадана, че не му е намерено приложение. И започнах да го превръщам в артобекти.“

Изработва прототипи на пейка, стол, конзола, закачалка, осветително тяло. Казва, че е изключително благодатен за дизайнерско облицоване на стени. Но отвъд представата за утилитарната функция тези артобекти са акцент, който провокира размисъл. Къде е границата между живото и мъртвото дърво, между дизайна и изкуството, между мъжкото и женското начало? Закачалката за дрехи не е просто с глава на елен или на антилопа, а на ръба – с въпрос докъде е животното и докъде е човекът у всеки от нас? Тронът с рога ни сблъсква с противоречието – жертви ли сме или ловци и дали, докато ловуваме, няма да се превърнем в „трофеи“?

Интерес провокира и т.нар. стол Клюкарката. Двете седалки са обърнати в противоположни посоки, но сядаш така, че си много близо до лицето на другия. Някои го определят като стол за влюбени, други го асоциират с връзката между поколенията. Разстоянието е толкова интимно, независимо че седящите гледат в различни посоки, че столът може да се превърне в „детектор на лъжата“ или в чудесно място за сладко клюкарстване.
Повече информация за артобектите на www.inadamyanova.com.

Блиц

За съпротивлението: „Изсичаме хиляди дървета, за да правим хартия. И аз ползвам „мъртвото тяло“ на тази целулоза, за да го върна към живот. Но още не съм го овладяла до степен да постигна геометрия с него. Продължаваме да търсим общия си език.

За провокацията: „В изкуството и в живота все съм на ръба. Това е, защото постоянно търся нови изразни средства и правя промени.“

За дома: „Страшно обичам столове. Имам към тях специално отношение – столовете в къщата за мен са като обувките в гардероба. Никога няма да се наситя на различните видове.“