Почти всеки ден в маршрутка №8 - от Връбница за центъра - се качва висока жена с прибрана коса и спортен костюм, настанява се на някоя седалка и затваря очи. Веднъж сяда до шофьора, затваря очи и след малко чува: "Госпожо, моля ви, престанете да спите до мен, защото и на мен ми се приспива. Може да стане някоя беля."

Жената отваря огромните си черни очи и леко се усмихва. Тя е уморена, защото се връща от работа - компютърен специалист е в БТК, отговаря за мрежа от 70 компютъра и преподава в учебния център на фирмата компютърни умения. Но не спи в микробуса. Тя медитира - нещо, което прави от десет години насам. Катя Илиева, 54-годишната жена от маршрутка №8, е учител по трансцедентална медитация и летящ йога.

Последното означава, че при определени условия и с точно изпълнени асани (упражнения от йога), медитирайки, се отлепва от пода. Но за това - по късно.

 живот по формулата 2+2 = 4

Завърших математика в Софийския университет. Бях толкова слаба, че майка ми често казваше: "Господи, Кате, толкова си слаба, а си завършила и математика. Кой ще се ожени за тебе?!" За да напълнея, се тъпчех насила. После, като се ожених и родих дъщеря си, колегите ми се шегуваха: "Кате, шефовете ти увеличават заплатата не защото си кадърна, а защото съжаляват мъжа ти." Имаше защо да го съжаляват.

Само на обед изяждах първо, два пъти второ и десерт, а след час тичах за тулумбички в отсрещната сладкарница.

Работех като програмист и по нощите. Затова използвах всяка секунда за сън. Само че заспивах трудно, спях неспокойно. И се събуждах уморена.

Шокът дойде през 1981 г. - откриха ми тумор на щитовидната жлеза пета степен. Изрязаха почти цялата жлеза. След два месеца откриха рецидив. Станах редовен пациент на онкологичната болница, заспивах с шепи лекарства. Имах късмет, че попаднах на най-добрите български специалисти.

Две години след операцията откриха миома. Явно, че организмът не можеше да се справи със злокачествените клетки. Но това не е всичко.

По същото време през зимата на една алея на Витоша ме блъсна шейна.

Гръбнакът беше толкова увреден, че се наложи да правят пункции.

Не ми се говори за този период. Само си спомням как се качвах в тролея - трябваше някъде да се хвана здраво с двете ръце и да се набера.

 как една лекция променя живота

Аз съм математик и обичам доказателствата и логиката и в живота. Затова не се обърнах към екстрасенси - не им вярвам. Макар че в началото на 90-те години имаше бум на техни конгреси, конференции и изявления в печата.

През 1991 година една приятелка, която работеше в телевизията, ме заведе на "Раковска" 108, където в едно салонче имаше лекция по трансцедентална медитация с лектори от САЩ и Канада. Бяха 12-тина души.

Лекцията ме впечатли изключително много. Очаквах разговор в сферата на мистиката и религията, но вместо това лекторите показаха диаграми, таблици и изнесоха медицински факти. Темата беше ползата от медитацията и елементарни познания по нея. Говориха за положителното влияние на медитацията върху болести като склероза, Паркинсон, астма... Като човек на точните науки винаги съм се страхувала повече от остаряването на ума, отколкото от остаряването на тялото. Медитацията бе представена като елементарна техника, която се практикува от хилядолетия преди Христа, но която едва сега завладява цивилизования западен свят. С медитация може се повлияе на всяка една система от тялото ни, защото това е техника на дълбока релаксация. Медитиращите хора изглеждат не просто здрави и енергични, но и по-млади от връстниците си. Всичко това, чуто в тази есенна вечер, ми изглеждаше фантастично. Но реших да го проверя, преди да го отхвърля.

Записах се в курса по медитация, учител ми бе професор по философия от Айова. Научих се да медитирам и вече 10 години го правя всеки ден.

Най-напред, в самото начало, установих, че изчезна вълчият глад. Установих, че мога да се храня с малко храна и да се чувствам добре.

Разбрах, че и преяждането, и диетите са насилие над организма. А всяко насилие, насочено навътре към себе си, избива и се стоварва върху околните. Затова аз не пазя диети. Въпреки че вече не ям месо, ако ми се яде риба, си хапвам. Ако искам сладкиш, не си го отказвам. Не защото учителят го искаше от мен. И аз никога не казвам на учениците си: "не пушете" или "не яжте месо". Уча ги на техниката на медитацията. Оттам нататък всеки зависи от себе си. Но е факт, че с медитацията човек успява да се пребори с някаква зависимост. Някои - с алкохол, други - с цигари. Аз се преборих с неконтролираното ядене. Постепенно отпадна и безсънието. Между другото, в Америка групите по медитация правят бум точно когато започва да се говори за вредата от приспивателните. Мъжът ми също започна да медитира. Дъщеря ми сега е учител по трансцедентална медитация. Майка ми, на 82 години, също медитира и престана да взема лекарства с шепи. Тя е с изключително бистър ум. Виждам в медитацията начин да се спасим от болестите и стреса на съвременната цивилизация. Затова я преподавам и горещо я препоръчвам. Ако не бях отишла на онази лекция, сега щяха отдавна да са забравили за съществуването ми.

 теория на "летенето"

През 1992, една година след като се научих да медитирам, изкарах и курс за "летящ йога", или тъй наречената програма ТМ сидхи (тм - като трансцедентална медитация, сидхи означава съвършен). Учители бяха двама индийци от организацията на Махариши Махеш йога. Всички учители в България са получили документ от тази организация. Курсът е 30 дни, в началото са само лекции. В края на лекциите решавате сами дали искате да "полетите". Самата подготовка за "летене" е в усамотено място, далеч от града.

Дълго ни обясняваха същността на "летенето". Казваха: вие не преодолявате гравитацията, само я използвате. Вашата жизнена енергия се движи нагоре по чакрите - това са енергийни центрове според древната индийска философия и ви издига нагоре и нагоре.

За мен "летенето" е вече естествен процес, но ми е трудно да го обясня като чисто физическо явление, защото силата на мисълта издига тялото. В нашата група имаше един професор по физика в университета, сега и той също е "летящ" йога, който не можа да намери обяснение на летенето като физическо явление.

Знам само, че изпитвам дълбок покой, еуфория и се усещам така, като че ли летя над земята. Всъщност вие се отлепяте "от пода". Някои "летят" с подскоци напред, други леко тупкат на място. Е, при всички има синини при първия опит, след като тупнат на земята. След "летене" се чувствам преизпълнена с енергия, бодра и способна да се справя с всичко.

един ден между медитацията и компютъра

Ставам в 6 часа. Събуждам се бодра, защото спя дълбоко. Час и половина медитирам и правя асани, за да раздвижа гърба. След това съм на работа. Идеалният вариант е да се върна към 6 вечерта, за да си направя вечерната програма, пак час и половина. Но това се случва рядко. Обикновено се прибирам късно, уморена съм и отделям малко време за медитация. Понякога започвам и се събуждам през нощта. Вечер отделям малко време за къщата, готвенето, кучето - имаме хъски. Приятелите ни се шегуват, че мъжът ми хапва месо само като купя кренвирши за кучето. Но това не е съвсем така - той също не изпитва нужда от месо. Събота и неделя приемам ученици, които обучавам на техниката за медитиране. Идват хора с тежки проблеми.

След четирите урока, колкото трае един курс, повечето продължават напред - занимават се самостоятелно и променят по нещо в живота си.

Трансцеденталната медитация е просто една техника. Това не е религия и не се налага дори да променяте начина си на живот. С 20 минути медитация сутрин и вечер вие постигате един дълбок релакс. Установено е, че при дълбок сън метаболизмът в тялото се забавя с около 12 %, а при медитацията - с 16-20 %. Просто ви трябва тихо място, за да се отпуснете и затворите очи. Особеното при трансцеденталната медитация, за разлика от медитацията със съзерцание или с концентрация например, е, че ви трябва мантра.

Мантрата е съвкупност от звуци, които нямат смисъл. Тя се дава от учителя и е уникална за всеки. Нашият ум е устроен така, че се плъзга по повърхността на удоволствието. Напремер четете книга, която много ви харесва, но чувате и музика. Умът ви се плъзга към музиката, която ви привлича. Медитацията цели покой на ума, както е при дълбокия сън. Затова в нея има точно толкова мистика, колкото има в дълбокия сън. А дълбоката почивка е толкова необходима на организма на всеки съвременен човек. Защо жените заплашени от остеопороза трябва да се движат много? Защото организмът с движението си изработва калций - точно това, от което се нуждае. Така е и с медитацията. Ние сме безкрайно неефективни, когато сме в стрес. Използваме някакви си 2 до 5 % от мозъка си. Когато му дадем възможност да си почине, той работи много по-пълноценно. Медитацията е и начин да се вгледаме в себе си, да усетим тялото си, да усетим покоя в душата си. Това е начин да се върнем към естественото си състояние.Само тогава можем сами да се справим със стреса и болестите на съвременната цивилизация.

 Бел. авт. Не знам дали някога ще се заема с медитация. Още по-малко с йога. Но съм убедена в едно - че трябва да намеря начин да се справя с емоционалните отпадъци, които се натрупват в душата ми. Токсичните емоции и токсичните усещания са в основата на всяка една болест, убедена съм. Трябва да намеря своя начин.