Бивш пилот преподава в Кулинарната академия в Добрич и в нейния филиал в София. Това е Робин - шеф готвач, дипломиран във френската кулинарна академия Le Cordon Bleu. Човек с пъстра биография, авантюрист, владеещ много неща, включително дайвинг и фотография. Роден е във Филипините, отраснал в Мексико сити, учил е в Ню Йорк, работил е в Австралия, Франция и Монако... В нашата Кулинарна академия попаднал, отговаряйки на обява в интернет.
В три следобед бившият пилот на транспортни самолети Робин пие петото си кафе. Позволява си от 6 до 8 на ден, но е спокоен, усмихнат и забавен. На моменти гледа хитро. „Количеството кофеин зависи от времето, в което кафето е стояло във вода – ми обяснява. – От френска преса е най-силно.“ Живял във Филипините точно година, до 11-годишен бил в Мексико сити. После родителите му го пратили да учи в Ню Йорк и да живее в пансион. Били много заети. Баща му е професор по земеделие в университета в Корнуел, майка му – химик. Робин избрал да следва биология на морското дъно. С дайвинга бил на „ти“, но с биологията хич не се разбрал. И понеже искал да се гмурка, заминал за …Мелбърн. Там четири години учил за пилот. „Австралия е великолепна – разказва. – Все едно Америка, но само с 20 милиона души.“ Започнал работа към фирмата за товарни превози Fedex в Тасмания. Пътувал от Хобърт, столицата на Тасмания, до Мелбърн и обратно – всеки ден, 10 години. След това се върнал във Филипините и пренасял риба тон със самолет. „Летях с DC3 и DC4 – чудесни машини, ако се поддържат. Във Филипините това не се случваше, така че на няколко пъти моторът ми е избухвал в пламъци. Имах добър тренинг. Приеха ме в първата програма на Cafe Pacific – линия до Хонконг. Трябваше да започна работа там през декември. И когато на 11 септември 2001 рухнаха кулите в Ню Йорк, американците спряха да летят, нуждата от пилоти намаля и ги съкратиха. Всички тренировъчни програми бяха спрени.“
Париж и Синята панделка
За да продължи валидността на лиценза си, трябвало да наема самолети и да лети. Заминал при приятели във Франция, Белгия и Холандия да гледа Формула 1, да си почине и да размисли какво му се прави по-нататък. Разхождайки се в Париж, попаднал на реклама на Le Cordon Bleu. И с изненада научил, че френската кулинарна академия има клон близо до дома му в Мексико и в него преподават французи. Шест дни седмично по 8 часа всеки ден в продължение на 9 месеца Робин учил първо традиционна, после регионална френска и накрая фюжън с мексиканска кухня. Дали е станал по-добър готвач от майка си? Поглежда изненадано, кратко мълчи, отговаря: „Да кажем, че готвим различно. Когато съм в нейната кухня, тя е шефът. Давам съвети само ако пита.“ След Cordon Bleu в Мексико практикува три месеца в ресторант „Луи XV“ в Монако - най-старият в града и с три звезди Мишлен, 1000 места, 80 души персонал. Робин бели картофи, реже риба и прави в студената секция салати и предястия. Дегустационното меню струва около 500 евро. Там приготвят храна и за принц Албер. „Не е за мен това – коментира Робин. – Предпочитам храната, която сготвя, да бъде опитана не само от милионери. Лесно е да сготвиш нещо скъпо. По-предизвикателно е да направиш нещо вкусно на достъпна цена. Менюто тук съобразяваме с това, което се продава наоколо. Зеленчуците в България през лятото са вълшебни. Моят заместник е нигериец и може да готви всички български ястия по френски стандарт с френска техника. И стават много вкусни. Доста от студентите в Академията не могат. Не им е интересно, защото всеки можел да го направи. Но ти си българин! Трябва да познаваш корените си!“
Обичам да преподавам, да помагам на младите, да им давам знания, които да могат да използват и да творят. Готвенето е интерпретация на теб самия
Робин работи в Лион, Франция, в Швейцария консултира компании за храна, прави хлебарница в Мексико с 30 вида хляб, повечето сладки. С времето си дава сметка, че най-голямо удоволствие му доставя да обучава. „Обичам да преподавам, да помагам на младите, да им давам знания, които да могат да използват и да творят. Готвенето е интерпретация на теб самия. Ако съм в лошо настроение, храната ми няма да е добра. И ако някой от учениците ми няма настроение, карам го да остави друг да сготви вместо него.“ Когато попада на съобщение, че в България се отваря Международна кулинарна академия, го приема като повече от достатъчна причина да поеме към тази част от света, където не е бил никога преди. Знае само, че тук се прави най-доброто кисело мляко и розите са великолепни. Интересно му е да попадне в бивша комунистическа страна. И така през 2008 от 22-милионния Мексико сити Робин се приземява в Добрич, където е открита Академията. „Стори ми се толкова тихо. Озъртах се да търся колите, тълпите хора, заведенията за бързо хранене, почти се паникьосах от необичайното спокойствие. И си казах – окей, окей, спокойно, първо поразгледай.“
И тук идва любовта
„България ми харесва, много е красива. Като оставим настрана политическите проблеми, страната е рай. Особено през лятото.“ Пристига сингъл, както се изразява, и намира тук любовта. С приятелката си е от 5 години. (Питам го дали е имал австралийска, мексиканска, френска и американска приятелка, отговаря с „О, да!“) Кога я вижда ли? Вечер след осем и в събота и неделя. Той й готви, тя му прави палачинки. В момента Робин спортува вдигане и потапяне на лъжицата. Иначе е играл скуош, тичал. Сега работи шест дни седмично от 6.30–7 сутринта до около 8–9 вечерта. Харесва българската кухня, липсва му само богатството на подправки от мексиканската, най-вече 300-те вида люти вкусове. Любимият му ресторант в София е японският Miabi на Дондуков. Шеф-готвачът бил българин, живял в Япония 7 години. Сушито било невероятно.
Робин има и още едно любимо хоби – фотографията. „За съжаление в момента фотоапаратът ми е „залепнал“ в гардероба. В апартамента ми няма къде да проявявам снимките си – защото аз харесвам черно-бяла фотография. Ама като се пенсионирам, ще правя само това – ще снимам и ще проявявам!“
фотограф: Александър Осенски
ТВОЯТ КОМЕНТАР
