На 7 август 2002 г. Пенка, една обикновена варненка, след като е напазарувала и сготвила, вдига телефона и провежда със секретарката на клуб "Адреналин" следния разговор: "Колко струва един скок с бънджи от Аспаруховия мост?" "Двадесет лева за ученици, тридесет за възрастни", гласи отговорът. "А за пенсионери?", пита отново тя и чува: "Такива не скачат!" На следващия ден, 8 август, Пенка слиза от блока, в който живее, и отива отсреща при приятелката си Мариана, собственичка на ресторант "Хъшове". Двете пият кафе и Пенка я посвещава в намеренията си. След което завежда ошашавената си приятелка на Аспаруховия мост. И скача с бънджи, без никога да е гледала отблизо как става. Тогава тя е на 67 години.

Любовта е тази, която дава крила

"На пет годинки останах сираче - майка ми почина за една нощ от преплитане на червата. Заедно със сестра ми ни отгледа втората ни майка, един разкошен човек, от когото се надявам, че съм взела поне мъничко. На 19 години вече бях красавица, с дебели плитки или конска опашка и имах три желания:

1. Да живея във Варна (аз съм родена в Дряново)

2. Да стана актриса

3. Да родя дъщеря

Простих се с второто желание още когато трябваше да кандидатствам. Баща ми категорично ми забрани да мисля за актьорство. Затова пък заминах да уча акушерство във Варна. И останах тук. По-късно се простих и с мечтата да имам дъщеря. Родиха ми се двама сина, те си родиха синове, но ето че се появи внучката. Кръстиха я Юлия, но аз й викам Пепи, както ми викат на мен. Толкова я обикнах, че просто не знаех как да й го покажа. Затова скочих с бънджи. Точно в деня, в който тя направи 8 месеца. Оттогава посвещавам всеки скок на някого."

"Пепито"

Мъжът й не знае за скока. Когато научава, възкликва: "Пепи, ами ако нещо се беше случило?!" "Няма ако - ако. Няма да чакам лекар да ми разреши. То ти идва отвътре." Големият й син също е сърдит: "Е, майко, чак пък такива неща..." След което звъни на брат си и му казва: "Знаеш ли какво направи Пепито?" (така си й викат помежду си). А малкият: "Браво, Пепи, ти си нашата гордост."

Пенка се смее заразително, докато ми разказва тези неща. Русата й коса е вързана на опашка с панделка, на ръката си има гривна от перли, облечена е в бял панталон (любимият й цвят) и бяла блуза на нежни цветя. Сините й очи излъчват любопитство и закачка. Макар че не се познаваме, ми подарява бяло цвете. Донесла е за срещата цялата си "документация" - снимки по албуми, документи по папки, описание на скоковете, любимите си стихотворения, свидетелствата, новогодишни поздравления и т.н. Един отлично подреден човек, чийто живот също така е отлично подреден - хармоничен брак с ученическата й любов, красивия курсант от Военноморското училище Стефан, двама прекрасни сина, сега музиканти, интересна работа, приятели (повечето от които са значително по-млади и се занимават с екстремни спортове), спокойно съществуване в любимия град. И въпреки това нещо я кара да лети.

Понякога падаш от моста, преди да полетиш от него

Пенка обича високите скорости. Има книжка от 20 години, обичала е да шофира, докато е работела във Варна като здравен работник и физиотерапевт. ("Особено нощем!"). През 86 г. катастрофира, колата пада от мост. (Тя не е била на волана.) Цял месец е изкарала в болница. След това - година и половина на патерици. Сега дясната й ръка е много по-тънка от лявата - тя съхне. Пенка има исхемична болест на сърцето и високо кръвно. След тази катастрофа, трета по ред в живота й, Пенка си казала, че всеки ден е божи дар и че не трябва да се пропилява. "Има една сила над нас. Има моменти, когато усещам, че съм наказвана, има моменти, когато усещам, че съм награждавана."

Бънджито е една от най-големите й награди - една страхотна емоция, една нова, приятелска и добра среда, в която не се говори за болести и възраст, а за полети и удоволствие. И още нещо: "Когато стъпя на парапета и видя невероятната красота пред себе си, искам да прегърна цяла България." Не е ли това един великолепен начин да се справиш с... България (като особен вид негативна емоция)?"

Бялата магия

Не само първият й скок е посветен на любимата внучка. Всеки скок е посветен на някого. Това е бялата магия на Пенка. Но за да я разберете, ще ви разкажа друг случай. Миналата година мъжът й бил в болница, в много тежко състояние. Всичките му показатели от изследванията били под критичната точка. Тогава Пенка решила да скочи "заради него". Литнала от Аспаруховия мост и му се обадила в болницата: "Скочих заради теб." "Е, най-после", казал Стефан. "Усещах, че това е начинът да изпратя към някого голямата си любов и като че ли да направя заклинание. И ето, на другия ден показателите започнаха да се качват и той започна да оздравява!"

Скачала е в памет на Кольо Фичето, за Марияна, за Наталия Симеонова от "Море от любов", за Аня Пенчева (и трите са й приятелки), за големия си син и неговия син, за Варна и варненци, за всички пенсионери, за нощния блок на Хоризонт... Само веднъж е скочила за себе си - на 69-ия си рожден ден.

Друг случай: нейният съгражданин, маестро Христо Недялков, я помолил да скочи пред децата от неговия хор на 1 септември, неговия рожден ден. Пет дни преди това Пенка се разболява от грип. Губи по килограм на ден, но на петия ден става и отива пред децата, които я гледат с широко разтворени очи под моста. И скача, посвещавайки полета на маестрото и децата. "Дадох дума като Кольо Фичето."

Но бялата магия на Пенка е и друго: да подари цвете, да направи празник, да каже добра дума, да подари стихотворение, което е преписала от книгите с лирика, да занесе сладкиш на съседката, да изненада хората, които обича, с нещо.

Любимият й тост е "За любовта и доброто у хората - до дъно."

Пенка скача с едни и същи дрехи - пере, глади и ги оставя да чакат следващия полет. Блузата, разбира се, е бяла. А във всекидневието обича да носи токчета, лек грим, нежни перли и кадифена панделка на косата. И елегантни поли и рокли. Съпругът й има лице на холивудски актьор, само очите му са детски, кристалносини, а усмивката обезоръжаващо добра.

Между другото, внучката Юлия прилича ужасно много на Пепи.

P.S. Петнадесетият си скок Пенка Балева посвети "на момичетата от ЕВА и на всички мили читателки". Не знам дали си внушавам, но от деня, в който ми го каза, усетих че късметът ми, който си беше взел годишната отпуска, започна отново да работи. Макар и за дребни, мака и за злободневни неща. Радвам се на този късмет и продължавам да вярвам в бялата магия на добротата и човечността.