Нико Тупарев: Съпреживявам дистанционно

За предстоящия VIP сезон и за себе си Нико Тупарев говори пред EVA

Лилия Илиева 10 September 2013

Дали сред звездите ще има политици?

Ще има или политици, или хора с ясна гражданска позиция. Имаме съзнанието, че може би предстои интересно време преди Нова година. И ние като риалити няма да бягаме от обществените реалности. При нас ще бъде като в блоговете – ще предлагаме позицията на нормално мислещите или поне различно мислещите хора. Ценното е да се покаже защо успелите са успели. Искаме посланието ни да бъде, че всеки би могъл да успее, ако опознае своите силни страни, и че няма модел на успеха. Във VIP Brother отново ще има и семейства, и хора от различни поколения. Защото най-близки са ни роднините, но с тях сблъсъците са нонстоп. Защо? Мъж-жена е най-градивната единица, а същевременно е тотално изчерпана. Защо?

Защо мислиш, че моделът мъж-жена е изхабен?

Според една статистика около 85% от семействата реално не са щастливи в брака. И въпреки това обществото продължава да държи на него.

А ти щастлив ли си в твоя брак?

Аз се чувствам изключително комфортно в моя брак. Съзнавам, че е благодарение на усилията, които полагаме с жена ми.

Би ли влязъл със своето семейство във VIP Brother?

Ако тръгне да свършва Big Brother, бих влязъл, защото ми харесва. Но бих го направил не за пред телевизията. Не обичам камерата и не се чувствам комфортно пред нея. Имам и визуална, и слухова, всякаква дислексия. Например не мога да чета. В училище като ми кажеха да чета, отговарях, че ми се ходи в тоалетната. Не карам кола. Не правя много от нещата, които другите хора правят нормално.

Как изглежда твоята къща и кое най-комфортното място за теб в нея?

Аз съм чергар, имал съм много къщи. Имаме вила в Банкя и през лятото сме по-скоро там. За мен е ново, защото много-много не съм живял в къща. Виждам плюсовете на това да имаш градина, да си откъснеш домат, от който да си направиш салата. Има градинар. Той се занимава с градината. И ето ти я пак дистанцията. Нямам нужда да съм отгледал домата, за да му се радвам като на свой. Научил съм се да съпреживявам дистанционно. Не ми трябва да участвам.
Иначе комфортно ми е, че кухнята е в хола за разлика от апартамента, в който кухнята е малка и не става за готвене. Аз обичам процеса на готвене. Харесва ми да ме канят на готвене, а не на вечеря. Или аз да каня така.

Какво разрешаваш на сина си да гледа по телевизията и какво не?

Той гледа сравнително малко, за да се учи да изгражда повече социални контакти. Иначе предпочита повече Nat Geo пред детски. За съжаление му мина страстта към динозаврите. Първото, което искаше, бе да стане палеонтолог.

По какво прилича на теб?

Не мога още да преценя, но според жена ми по това, че много бързо става кисел, когато не получи каквото иска. Иначе е щастливо дете до този момент. Искам да се занимава с неща, които го правят щастлив. Смятам, че смисълът на родителите е да подкрепят детето в силните му черти и страни и да го правят щастливо. Не да го карат да влиза да учи на 18, на 23 да е завършило, на 24 да е започнало работа. Това е клише.

Как си почиваш?

Отскоро започнах да се занимавам с йога. Веднъж седмично у нас идва един готин индиец – Пракаш. И двамата с жена ми правим йога. И хубаво тръгва седмицата. Много ми импонира да го бъзикам. Неговият модел на щастие е съвсем различен – в друга страна, на м... си, не пие. Той си знае какви са му страховете и проблемите. Ей това ми се иска да е основата на предаването. Хората да гледат и да се замислят – бе тоя се смее, ама добре ли му е. Всеки човек може и трябва да мисли за това, какво го прави щастлив.

Теб какво те прави щастлив?

Контакт с интересни хора, за да получа някаква информация. Интересно ми е да наблюдавам сина си. Прави ме щастлив. Същевременно ми е интересно да си говоря с дъщерята на Катя, която е на 18. Да гледам стари филми ме радва. Да пътувам на различни места също. Дълъг обяд ми е любимо. Въпреки че обедното пиене... но от 2 до 7-8. Вечерното вече не е моето. Ако трябва да се опиша по някакъв начин – позитивно депресиран. Винаги си имам някаква тъга – дали ще бъде държавата, обществото, хората, а същевременно ходя през цялото време облечен в позитивизъм.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР