Люси Дяковска ме посреща пред входа на новата кооперация, където се намира апартаментът й. Това е първи истински дом както за нея, така и за партньорката й Камелия. И като собственост, и като съвместно съжителство. Облечена е в стил уличен хулиган, точно както я помним от участието й в последното издание на ВИП Брадър – жълт тишърт с обърнати ръбове (изключително важен тишърт, защото е била с него, когато са се видели с Камелия за първи път), сив панталон тип шалвари с презрамки с декоративни копчета. Едната презрамка е небрежно смъкната от рамото и това придава на Люси кокетен и закачлив вид. И изглежда толкова обезоръжаващо позитивна и сърдечна, че веднага изтрива от главата ти всякакви задни мисли и агресивни въпроси. Точно както единствена тя от жените и мъжете в риалити формата усмири Багата в неговата прословута пиянска вечер. Камелия, с която се запознавам, когато влизаме в апартамента, е като нежно цветно облаче с бяла туника с асиметричен завършек, панталон на розови и червени цветя и с всякакви женски аксесоари – гердан, обици, шнолка. Ръкостискането й обаче е здраво и крепко като на човек, готов да те погледне в очите и да ти каже истината, каквато е.
Домът на двете момичета е точно като тях – непретенциозен и топъл. Люси е направила всичко в него – масите, стенните шкафове, кухненския барплот. Налепила е плочките и е шпакловала стените. Обяснява ми, че според нея майсторлъкът не е просто занаят, а в някаква степен изкуство. И че когато правиш нещо със специално чувство, после можеш да седнеш и да кажеш, че наистина ти е хубаво. Камелия пък се е погрижила за малките неща, които превръщат едно помещение в дом. Личи си, че и на двете тук им е хубаво, защото са създали своя райски кът, в който са си напълно самодостатъчни. Затова няма да говорим за гей и хетеро, за хомофили и хомофоби, за това какви права имат, трябва да имат или да нямат тези или онези, а ще говорим за любов. За чистата, искрена и прекрасна любов, която Господ дарява на някои, без въобще да се замисля за половата им ориентация. 


Връзката
Люси към Камелия: „Аз започвам, ти продължаваш.“

Люси: Прибирам се в България на 21 април преди две години за 3-4 дни, за да участвам в шоуто на Нова телевизия „Аз обичам България“. След предаването отиваме с няколко приятелчета да пием кафе в Мотто на „Аксаков“. И както си говорим, виждам на бара едно момиче с руса косичка, което ме гледа доста упорито. Хвърлям един поглед и толкова, нищо не си мисля. Със сервитьорката се майтапехме, някакви кексчета исках да ми донесе, такива неща. Обаче ми прави впечатление, че онова момиче постоянно ме гледа. По едно време, не знам кога, изчезна. Плащаме сметката и друга сервитьорка идва с бяла кала и ми казва: „Заповядай, от Камелия.“ – „Това нашата сервитьорка ли беше?“ – питам. „Не, не, отговаря ми, момичето от бара.“ – „Онова русото ли?“ – „Да.“ – „Много благодаря. Кажете на Камелия да ме открие във фейсбук.“ Така де, щом ми подарява чак пък цвете, да ме намери. 
Камелия: Бях сервитьорка в съседното заведение. И влизам за малко при колегите в Мотто да си поговорим. Беше около 3 часът, нямаше много хора. Изведнъж виждам Люси... Аз имам едни такива включвания, в които съм толкова прекалено емоционална, че чак ми е замъглено и не мога да разсъждавам какво правя. Знаех коя е. Една приятелка я харесваше и ми пълнеше главата с нея. Но никога не съм знаела подробности за творчеството й. Не гледам риалити, не бях я виждала в „Мюзик Айдъл“. (Преди да участва в „Аз обичам България“, Люси беше в журито на „Мюзик Айдъл“.) Впечатли ме как закачливо си играе с косата, беше червена тогава. Хареса ми поведението й, присъствието й и просто изпитах нужда да й подаря цвете. Сервитьорката, която я обслужваше, отказа да й го даде, беше я срам. Затова помолих другата, с която сме и по-близки. След това постоянно ходех да питам дали е подарила цветето. Накрая разбрах, че Люси е казала да я намеря във фейсбук. После се скъсах да я търся, но тя имаше прекалено много покани, за да може да изпрати нови, и не ме приемаше.
Люси: А аз всеки ден гледам и търся нови приятелства. Камелия, Камелия, няма. След два дни си казах: Камелия отиде.
Камелия: Аз обаче не се отказвам и започвам да издирвам номера на джиесема й. Е, намерих го. Не че е толкова лесно, през трима души минах, но успях. Изпратих й есемес за Великден. Анонимно. За да продължи закачката.
Люси: Бях си в Германия, тогава почти не се връщах в България. И получавам есемес: „Христос воскресе, прекрасна.“ Неизвестен български номер. Кой е там, попитах. А тя ми отговори: „Една бяла кала.“ Така започнахме да си пишем. Между другото, аз си ги пазя тези есемеси за разлика от Камелия. Всичко беше на абсолютно несексуално и нелюбовно ниво. Споделяхме си всякакви неща,
опознавахме се.
Камелия: Нямаше и няколко часа, без да сме си изпратили или получили есемес. Колегите ми се шегуваха, че ще ми направят паметник с телефона.
Люси: В един момент отидох в Австрия на състезание по картинг и цял ден нямах връзка. През цялото време мислех дали ми е писала.

Първата среща
Люси: „Целунах я по бузата и казах „Здравей!“

Люси: Трябваше да се прибирам в България през май за около 10 дни за празника на Плевен, щях да пея на площада с група „Те“. Имах възможност да си дойда по-рано и попитах Камелия дали ще се видим... Видяхме се още вечерта, когато кацнах в София.
Камелия: Беше неделя. Изпратих да я вземе такси, без да й кажа къде ще я отведе.
Люси: Таксито дойде да ме вземе в 8 без 15 от приятелка, при която бях отседнала. По пътя си казах: „Боже, трябва да взема някакво цвете.“ Спряхме и купих една роза. После разбрах, че тя всъщност мрази рози. В 8 и 5 спряхме пред ресторант срещу Мотто. Не знаех, че това е ресторантът, в който Камелия работи.
Камелия: Докато чакам таксито да пристигне, давам инструкции на колега, като го види, веднага да изтича и да плати. „Няма да позволяваш тя да вади пари!“ Обаче обърка се работата. Люси го изпревари.
Люси: Един мъж ми отваря вратата на таксито и аз питам: „Тук всички ли посрещате така?“ – „Не, отговаря, само най-важните.“ Никога няма да забравя как я видях тази вечер. Беше с къса косичка и с къдрички като херувимче, около четиридесетина килограма, имах чувството, че ако я докосна, ще се счупи. Първо ме посрещна нейна колежка. Знаех, че това е приятелката й Марина, Камелия ми беше писала за нея и ми беше пращала нейна снимка. А самата тя ме чакаше на бара. Отидох при нея и я хванах през кръста. Беше толкова мъничка, че ми се струваше, че ще хвана себе си. Целунах я по бузата и казах: „Здравей!“ А тя просто ме хвана за ръката и ме поведе навътре в ресторанта. Е, помислих си, най-накрая някой и мен да ме поведе, пък дори и само към масата. В този момент за мен всичко приключи. Чувствах се толкова сигурна. Седнах срещу нея, но зад гърба ми имаше климатик, който ужасно духаше, и се преместих до нея. И до ден-днешен ми казва: „Не, не, ти просто искаше да седнеш до мен.“ Дори и така да е било, климатикът ми духаше!
Камелия: Направихме осемчасова среща на 3 бутилки розе и много, много разговори. Седяхме до 5 сутринта. Накрая бяхме останали само с охраната... Така се случиха нещата.
 
Вричането
Камелия: „Ако ме искаш, си ме вземаш!“

Люси: Седмица по-късно Камелия дойде с мен в Плевен и я представих на близките си. Вълнувах се много, както се казва, бях обула кафявите гащи. (Моля те, това не го пиши!) Преди бях показвала на нашите друго гадже, но беше по-скоро символично, не така категорично. За първи път водех някого при баба ми на семеен обяд. Докато пътувахме в колата, Камелия ме успокояваше, че нея майките я обичат. Абе, мислех си, моята майка е по-различна, така че ще видим. За мен не е било от значение дали ще бъде приета от близките ми, за мен винаги е било важно аз какво усещам. Но ми стана приятно и си отдъхнах, когато всички я приеха радушно.
Камелия: Горе-долу по това време и аз представих Люси на майка ми. Не, не съм от тези, които казват на родителите си: „Сега ще те запозная с моето гадже.“ Просто обяснявам, че това е много специален за мен човек. Майка ми е изключително разкрепостена, така че не съм се притеснявала как ще приеме връзката ни, как ще й кажа. На тази първа среща беше страшно смешна. Седим цяла вечер, ядем, пием, смеем се и тя казва на Люси: „Абе ти знаеш ли на кого ми приличаш? На една рок певица.“ – „Ами – обяснявам аз – тя е.“ И майка ми се изчерви и засрами. Сега много се обичат.
Люси: Моята майка постоянно прави подаръци на Камелия. Най-после има дъщерята, която никога не е имала. Защото на мен никога не е могла да купува рокли, не е могла да разговаря с мен за тоалети, токчета, гримове, за такива женски неща.
Камелия: На връщане от Плевен казах на Люси: „Ако ме искаш, си ме вземаш.“
Люси: Спрях колата, беше драматичен момент като във филм. И й казах: „Виж какво, искам да бъдем заедно, но не за да пробваме какво ще стане и да се виждаме от време на време. Ако ще го правим, нека да е както трябва.“ Тя се съгласи. „Ами, добре, продължих, вземам си те!“ Така че при нас въобще нямаше дълго ходене... Малко след това Камелия ми каза: „Няма да съм като майка ти да седя и да те чакам по три месеца.“ (Бащата на Люси също е музикант и работи в чужбина.) Защото ние с баща ми това пътя, куфарите и саковете за нищо ги нямаме. Камелия и до ден-днешен мисли, че работата ми е много по-важна от личния живот. Но аз знам, че това беше преди. Със сигурност беше следствие от личния живот, който нямах чак толкова в изобилие. Когато обаче тя ми каза, че иска да сме непрекъснато заедно, осъзнах, че е права. И може би в резултат на това, че заживяхме заедно, така се сближихме и ни се случват всичките тези хубави неща.

Животът в двойка
Люси: „Решим ли, ще се оженим. Аз съм много за.“

Камелия: Първите два-три месеца след като се взехме Люси беше две седмици в Германия, две – в България. Опитах се да го приема. Когато я нямаше, работех по 16 часа, за да мога да почивам, когато е тук, и да сме непрекъснато заедно. На мен обаче такъв тип връзки са ми чужди. Ако единият партньор не присъства дори в най-дребните моменти, които преживява другият, според мен двамата се отдалечават. Може и да не съм права, но знам, че искам човекът, когото обичам, да бъде винаги до мен. Затова реших: не мога да живея така, напускам България и отивам при нея.
Люси: Знаех, че й е много трудно да си остави приятелите и да дойде в Германия и да бъде сама. Бях готова да пътувам всеки ден. Да тръгвам от София в 6 сутринта, да пристигна в Берлин в 10, да работя цял ден и вечерта в 9 да се прибера обратно. Това, че реши да дойде, за мен беше изключително признание.
Камелия: Изкарах курс за маникюристки, реших, че ще работя това в Берлин. Обаче се наложи първо да уча немски език, защото не знаех дори една дума. Ходих три месеца всеки ден по 5 часа на курс и нямаше как да търся работа. После нещата се завъртяха така, че започнах да пътувам с Люси за нейни участия.
Люси: После отидохме в Ибиса за месец, бях там жури в Поп Старс, и имахме страхотно духовно изживяване. А после се прибрахме в България и влязохме във „ВИП Брадър“. Някак си от този момент нещата тръгнаха в посока да останем тук.
Камелия: Разбира се, първите шест месеца, след като се взехме, имаше емоционално нагаждане. Тя си е по-вироглава (Люси е зодия Овен), но и аз не отстъпвам (Камелия е зодия Близнаци). Обаче не сме имали момент, в който да сме се отказвали от нас. Брак? Е, в България не е разрешен. И свидетелството от чужбина не важи. От друга страна, за какво ни е това свидетелство? То няма да промени нищо между нас. А и не мечтая да се видя като булка. Като малка обличах сватбената рокля на майка ми и това явно ми е било достатъчно.
Люси: Но ако решим, ще се оженим. И за това сме си говорили. Аз лично искам да го направим. По-скоро заради фиестата след това. Вече имам план. Единия ден ще е фолклорна, на другия – модерна. Камелия 16 години се е занимавала с народно пеене и народни танци. Това беше едно от първите неща, които ме впечатлиха у нея, защото моят дядо е основател на Северняшкия ансамбъл и композитор на народни песни и съм отраснала с тази музика. Радвах се, че ще мога да споделям с нея и този вид душевност... И за дете мисля повече от нея. И повече давам зор. Може би защото съм по-голяма (Люси е на 37, Камелия – на 28), а може би защото вече съм обучена леля на 4-годишен племенник. Покрай него събрах опит, желание и търпение да отглеждам дете.
Камелия: В момента брат ми очаква бебе, приятелките ми или са родили, или са бременни, а аз се страхувам. Така че тази тема ми е малко болна. Но ще износя бебе и ще го родя. Баба ми е имала близнаци, може би на мен ще се падне тази чест. Една врачка ми каза, че ще имам близнаци.
Люси: Аз съм много за.

За приятелството и любовта
Камелия: „Не съм изключвала варианта да бъда с жена, но и не съм си го представяла.“

Камелия: Никога не съм си задавала въпроса дали си падам по мъже или по жени. Смятам, че всеки се ражда бисексуален и след това потиска едната си наклонност или в даден момент я отприщва. Така че не съм изключвала варианта да бъда с жена, но и не съм си го представяла. Просто се случи. Семейството ми е силно матриархално (родителите й са разведени, тя е отраснала с майка си, баба си и брат си), може и това да ми е повлияло. Знам само, че никога не съм се чувствала зле от това, че съм с жена. Това е втората ми такава връзка. И първата не съм крила, всичките ми приятели знаеха. Но за Люси съм готова на всичко. Тя го е разбрала. И двете сме го разбрали една за друга. Какво общо има това с пола?
Люси: В момента, в който тя тръгна за Германия и остави тук абсолютно всичко, разбрах, че е готова да стигне заради мен, заради нас, до края на света. Може би защото направи тази стъпка, не беше проблем да реша да стоим повече в България, за да е добре тя и да си е с приятелите, които обича, които я уважават и ценят. Аз имам по-малко такива приятелства. Запознавала съм се с хора и се е налагало да ги изоставя, защото съм минавала през много градове, през много етапи в живота си. Чрез Камелия се опитвам да науча други неща, полезни за мен.
Камелия: Разбира се, ако се наложи, бих жертвала приятелите си заради Люси, но не ми се иска да се налага.
Люси: Толкова много двойки след две години (те са заедно вече две години) или са супердистанцирани, или вече не живеят заедно. А при нас разлика няма, всичко ни е общо. Както е при родителите ми. Може би от техния пример съм се стремяла към това и за себе си. В Германия участвах в дискусия за правата на гей двойките и се оказа, че и аз, и мои приятели, които имат такъв тип връзки, сме много по-консервативни от хетеросексуалните. В смисъл че се стремим към живот в двойка. Да се грижиш за някого, той да се грижи за теб. Признавам обаче, че нагласите ми в тази посока се избистриха, откакто съм с Камелия.
Камелия: Винаги съм имала сериозни връзки. Не са продължавали по стечение на обстоятелствата. Мисля, че след като вече сме се намерили с Люси, нашата връзка ще продължи дълго.
Люси: И аз съм имала друга сериозна връзка, но не мога да я сравня с тази, защото не живеехме заедно. Имала съм и друга, в която живеех с партньора си, но тя пък не беше толкова дълга. Не че преди съм била несериозна, по-скоро като че ли трябваше да си изживея младостта на 20-те години. Да бъда само на път, да работя страшно много. Ако сега работех така, нашата връзка нямаше да се получи.

Любовното гнездо
Люси: „Колко ни е хубава къщичката!“

Люси: В Германия живеем под наем и тук всяка сутрин, като се събудя, си викам: „Колко ни е хубава къщичката!“ Това е първият истински дом и за мен, и за Камелия. И като си мислил всичко как да бъде – от най-голямото до най-дребното, а и като си го правил със собствените си ръце, е много по-различно. За първи път усетих какво значи да си си вкъщи.
Камелия: Сега като пътуваме някъде, все искам да се прибираме у дома. Няма по-хубаво от това да подредиш къщата си както ти си искаш. Дори недостатъците си харесваме, защото са си наши.
Люси: Исках интериорът да е в провансалски стил, аз си го наричам селски – дървените маси и шкафове, големите мивки и плотове, покрити с керамични плочки. Както са го правили навремето хората – да им е добре, да им е стабилно, удобно и уютно. Слава Богу, и Камелия предпочита този стил. Представяш ли си какво щеше да бъде, ако харесваше стъкло, метал и модерни фурнири. Някак си и двете се върнахме назад във времето. Не знам дали е свързано с някаква носталгия по детството. Боядисвах, зидах, правих шкафове, лепих плочки. Ками се намеси, когато дойде време за детайлите. Изяви се като една малка лейди.
Камелия: Много държах навсякъде да има малки детайли и джуфчички, завързани на кукички – декоративни кутии, купички и шишета, в спалнята направих лампа от разтегателна хартия, такива неща. Предстои да решим къде да закачим картините ми. Всяка седмица купувам от пазара живи цветя за двете вази в хола. От Плевен донесох някои от цветята за саксиите на балкона... Не мога да си представя да живея по друг начин. Това е.
Люси: И много бързо стана ясно.

Кафенето*
Люси: „Беше логично да направим нещо за нас, защото ни е ясно, че ще остареем заедно.“

Люси: Камелия рисува, миналата година в Ибиса направи прекрасни акварели, на мен ми се отключи интересът към приложните занаяти. Замислихме се дали това не е сигнал за нещо повече. Може би тогава осъзнахме, че е логично да направим нещо наше. Защо не – така или иначе сме семейство и тук се чувстваме добре. От Камелия и акварел се роди името на фирмата – Акуелия. Решихме, че е много топло име. Така буквално от нищото идеята тръгна. Първоначално мислехме за магазинче със същото име, в което да продаваме това, което сме направили. После си казахме, че в него ще оформим и кътче, където да посрещаме гостите си на кафе или чай.
Камелия: Честно казано, за мен това бяха просто мечти, думи, хвърлени в пространството. Люси беше двигателят, за да се случи.
Люси: Когато започнеш да правиш нещо, тръгваш от себе си. Какво бих търсила, ако отида някъде: уют, топлина, определен избор на напитки, нещо, което да ме накара да се почувствам специална, спокойствие – и двете вече сме във фазата, в която търсим спокойствието в живота. Изведнъж се избистри идеята за заведение. За хора, които имат желание да изпият на спокойствие по едно кафе и да почетат – ще има много списания на български, на английски и на немски с историите на известни хора или събития, книги с малки разкази, за да не се чувстваш задължен да стоиш пет часа, защото не си си изчел четивото. Същевременно ще продаваме нещата, които сме направили. А ако някой хареса елемент от обзавеждането, което правя сама, ще може да си поръча и аз ще му го изработя. Мисля, че доста хора на изкуството в определен момент имат нужда да правят нещо по-различно. Да изработвам нещо с ръцете си развива у мен друг вид творчество, което правя с много мазоли, но и с огромно желание. Намерихме хубаво място до зоологическата градина. Не е в центъра, но вярвам, че който иска да види какво сме направили, ще дойде... Беше логично да направим нещо за нас, защото ни е ясно, че ще остареем заедно.

* Заведението „Cafe Kunst“ на Люси и Камелия се намира в квартал Витоша на ул. „Чавдар Мутафов“ 2А