Талантливата млада актриса се занимава от дете с нумерология...

Малката Елен е много сърдита – на един човек от един вестник, който написал, че двамата с волейболиста от националния Пламен Константинов са гаджета. „Виж, всъщност и аз за това исках да те питам...“, казвам аз къде на шега, къде на истина. Елен ме поглежда с широко отворени много сини очи и ми казва: „Не, не е вярно. Той го отрече и аз го отричам, запознахме се на едно събитие във връзка с инициативата „Българската Коледа“ и всички решиха, че сме гаджета.“ После добавя: „В момента нямам гадже – колебая се за един, ама е Везна.“ „Знам за какво говориш – и той се колебае.“

Ролята на Елена във филма на Людмил Тодоров „Шивачки“ я превръща в една от най-младите и обещаващи звезди. Още повече че след филма се развихри не много шумен скандал (но все пак скандал – аз си падам по филми с ореол от скандали около тях. Все пак нали киното се е появило като панаирджийски феномен), свързан с това, че след края на снимките нещата между трите актриси се пропукали, както стана и в самия филм. Грозно звучи сигурно, че говоря така, но това са фактите. А освен това в едно доста откровено интервю за интернет сайта lifestyle.bg, Елен признава, че е била влюбена в режисьора Людмил Тодоров. Сега тя ми казва, че интервюто е било като кръстосан разпит и се е чувствала ужасно. „ Хайде, Елен! - казвам й. - Всички сме актриси и всички се влюбваме в своите режисьори. А пък ти си и толкова млада.“

Тя е много млада, наистина. На 24. Весела е и малко шантава, да знаете. Със страхотен шоколадов тен, който допринася очите й да изпъкват още по-силно. Не го е направила на солариум, а както си му е редът – на морето, по време на театралния фестивал „Варненско лято“.

Първото, което ми хрумна за Елен, когато я видях, бе, че ми прилича на лице от филм на Алмодовар, честна дума. Не мога да се защитя, тази мисъл просто изникна в главата ми. Едно от първите неща, които Елен ми каза при запознанството ни е, че Педро Алмодовар е любимият й режисьор. Така че ако ви стряскат гигантските ухо и ръка от фотосесията ни с Елен, тълкувайте ги като амулети, с които привикваме добрите духове да помогнат Алмодовар да чуе за нея и да й подаде ръка.

Говорим си за слуховете, които плъзнаха след като й бе връчена наградата за главна женска роля на СБФД. Истина е, че световната практика в подобни случаи е наградата да се връчва на целия ансамбъл – така бе например с „Осем жени“ на Франсоа Озон, когато наградата „Сезар“ за главна женска роля отиде и при осемте актриси. „Да, но аз не съм виновна, че наградиха само мен. Защо беше нужно да се разпространяват слухове, че съм била любовница на режисьора! За тази награда гласуват 21 души и всичките са професионалисти, тя не се дава ей така...“ Елен заявява, че наистина е много щастлива от шанса да работи с Людмил Тодоров. „Между нас се получи особена химия, разбирахме се само с поглед. Клюките обаче опорочиха всичко. Имаше и някаква ревност от страна на другите.“ Елен ми разказва за това как преди началото на снимките трите с Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска две седмици се подготвят за филма като живеят заедно - спят на едно легло, хранят се на една маса, разменят си дрехите. „Станахме си много близки и аз вероятно съм им разказала много повече, отколкото е трябвало. Но вече имам обица на ухото – не смесвай професионалните с личните отношения. Дистанцията е полезна и необходима. Въпреки че мисля, че филмът се получи тъкмо защото по онова време трите си бяхме много близки. Просто впоследствие тази близост се обърна срещу нас.“ Питам я дали трите поддържат връзка сега. Елен е лаконична: „Говорим си, но не сме приятелки.“ Сменяме темата.

Елен се занимава с нумерология от ученичка. Нещо като хоби й е, но всъщност и печели от него, тъй като прави нумерологични прогнози за един всекидневник. Казва, че понякога сините й очи виждат в бъдещето. Изведнъж в главата й се появява някакво прозрение за това какво ще се случи с някой или с нещо, тя го казва рязко и дори грубовато и после се оказва, че е била права. Прави светкавичен нумерологичен хороскоп на нашия моден редактор и й обяснява бързо разни неща за характера и съдбата й – кое от кое по-хубави. Лили Гергишанова слуша доволна и после казва: „А на мен ми бяха казали, че съм четворка.“ Елен заявява: „Освен да не съм сметнала правилно... Да бе, вярно си четворка. Жалко, петицата беше по-хубава.“ Разказвам го това, за да не си помислите, че Елен се има за някаква гадателка и познавачка на великите тайни на числата. Тя просто се забавлява, макар да уточнява, че доста от приятелите й се допитват до нея за това накъде да тръгнат на някой важен житейски кръстопът.

Елен е родена в Монтана, но твърди, че не я гони особена носталгия по родния град и не се връща често. Там живее майка й, с която са много близки. Бащата на Елен починал, когато била на четири години. Елен участвала в драмсъстав, танцувала  в балетната школа на майка си, която е хореограф, свирила на пиано, после съвсем естествено кандидатствала във ВИТИЗ, приели я в класа на проф. Димитрина Гюрова. „Баща ми беше актьор и вероятно генетично ми е предал мечтата си. Но всъщност мама е тази, която ме водеше по пътя към осъществяването на тази мечта.“ Елен твърди, че във ВИТИЗ се чувствала доста потисната и несигурна в себе си, а в първи курс страдала от толкова сериозна сценична треска, че проф. Гюрова й казала: „Трябва добре да си помислиш дали ще можеш да се справиш с това и дали не е по-добре да се откажеш навреме.“ Елен помислила, помислила и не се отказала. Увереността й дошла едва след завършването на Академията – с ролята й в постановката „Стари времена“ по Харолд Пинтър на сцената на „Сфумато“ и, разбира се, с „Шивачки“. 

През март тази година „Шивачки“ участва в Седмицата на българското кино в Ню Йорк и Елен открива, че това е Нейният град. „Бяхме в един джазклуб, където свири понякога Уди Алън. Истински джазклуб! На Пето авеню видях Камерън Диаз, а Йоана Буковска, която пък бе поканена с филма „Моето мъничко нищо“, срещнала в асансьора на  хотел „Плаза“  Жулиет Бинош и си говорили. И това се случва точно на рождения ден на Йоана, тя беше много щастлива. Бяхме и в едно култово заведение, казва се „View“ и се намира в центъра на Манхатън – на Тайм Скуеър. Заведението се върти и ти виждаш целия Манхатън. Бяхме и в Долината на овцете – нещо като парк, където можеш да почиваш, да медитираш, да четеш, но не и да говориш, нито пък да разхождаш кучето си. Просто зона за релакс. Знаеш ли какво ми направи най-силно впечатление? Че въпреки гигантските небостъргачи не се чувстваш малък или смачкан. Чувстваш се свободен. Аз се преродих за тези десет дни, които бях там. За пръв път бях себе си на 100%.“

Освен подобни екзистенциални победи, в Ню Йорк Елен постига и доста шопинг такива – чанти, рокли, очила. Но най-готината й покупка са чифт обувки „Майкъл Корс“, „защото тук няма такива“.

Доскоро Елен (всъщност се казва Елена, но още като ученичка решила, че е Елен - „бодлив и светъл елен“) живееше под наем в стар, порутен, но много артистичен апартамент на „Патриарх Евтимий“, заедно с приятелката си от детските години Гена (също актриса) и кокершпаньола Тифани. „Страхотно местенце! Едната стена цялата е покрита с гигантска репродукция на картината на Климт „Трите грации“. Само че май ще продават апартамента и ще трябва да си търсим нов дом.“

Вече го казах – Елен е заразително млада. В нея, три пъти слава Богу!, няма капка меланхолия. Нито грам от онази много характерна за голяма част от българските актьори, дори и от младите, фрустрация. Тя излъчва радост, енергия, смях, изглежда страхотно, работи (в момента се снима в късометражен игрален филм и в сериал на Нова телевизия), забавлява се. Казва ми, че засега е в Модерен театър, където получава много добра заплата за българските стандарти. Облича се женствено и малко ретро, не може да готви, да кара кола и да се „разправя с компютри“. Тренира тае-бо много усърдно и ходи на фитнес. Нарича себе си „прохождащо дете“ в актьорството и смята в близко време да направи кастинг. Кастинг, на който да избере „мъжа с главно М“, както тя се изразява. Изобщо – живее така чудесно, както  се живее на 24. И отгоре на всичко дава съвети: „Ако искаш да се пречистиш – и себе си, и дома си от отрицателна енергия, просто запали една шишарка вкъщи и дишай. После ми се обади да ми кажеш как си се почувствала.“

Чудя се само какво чака още Алмодовар!