100 хиляди французи протестират. 300 хиляди протестират. Милион и половина протестират. Страната, която даде на света свободата, братството, равенството и шампанското, не иска да се примири със закона, който дава равни права на еднополовите семейства. „Всички сме дошли на този свят от мъж и жена“ – написаха на плакати протестиращите. В България на темата още не се гледа съвсем сериозно, хората с алтернативна сексуалност по-скоро са в режим на нелегалност, за бракове да не говорим. Георги Балинов от Bank of America Merrill Lynch стана законен съпруг на американеца Брадфорд Шелхамър, обаче това се случи достатъчно далеч от жълтите павета, в Ню Йорк, и новината породи повече любопитство, отколкото размисъл. Но ние решихме да поразмишляваме, защото Люси и Камелия може да ни изглеждат като бели врани сега, но най-вероятно това ще се промени. Нали не си мислим, че България ще остане някакъв патриархален остров в един свят, в който табутата се сриват като кула от кибритени клечки? Любовта (и хомосексуалната) е във въздуха. Как сме с това?
Към май 2013 г. в 13 държави (Аржентина, Белгия, Бразилия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, ЮАР, Швеция), както и в някои щати от Мексико и САЩ, има закон, позволяващ на еднополови двойки да сключват брак. Уругвай и Нова Зеландия ще приемат такъв закон през август 2013 г. В Андора, Колумбия, Финландия, Германия, Ирландия, Люксембург, Непал, Тайван все още мислят по въпроса, но имат подготвени законопроекти.

Какво общо има бракът с това?
„Ако някой знае някаква причина, поради която този брак не трябва да бъде сключен, да я каже сега или да замълчи завинаги!“ – казва въображаемият бракосъчетаващ на въображаема гейсватба, на която присъствам. Да, знам една причина и ще я кажа сега, макар че не съм убедена дали не е по-добре да замълча завинаги.

Когато напишете в google „брак цитати“, излизат цели страници с афоризми, подредени дори по азбучен ред. Опарилите се хора са се надпреварвали да се изказват по темата. И, боже, колко мъка има в тези думи! Ето само някои: Ако искаш да живееш без печал, то въобще не се жени. (Менандър); Ако е опасно да се жениш по любов, то е не само защото любовта отминава, но също и защото не отминава. (Жан Ростан); Ако съпрузите имат много общи неща, то ще има какво да делят при развода. (Мишел Монтен);  И разбира се, Тайната на добрия брак си остава тайна (неизвестен автор). И след всичко изписано и изречено по въпроса, гейдвойките продължават да искат ТОВА. Нали според клишето са много ерудирани!
Най-искрено им се чудя. Тепърва тръгват да се женят! Не се ли поучиха от опита на хетеросексуалните? Светът неумолимо върви към разпадане на брака като институция, все по-малко млади хора сключват брак (според едно от последните социологически проучвания цели 54% от мюсюлманите в България приемат съжителството без брак, а е известно, че ислямът е една от най-консервативните религии), а гейовете едва сега поемат по този трънлив път. Ретроградно е, мисля си. Предполагам, че до голяма степен шумът, който се вдигна, идва и от факта, че бракът по генезис е предприятие, свързан е с капиталите и със собствеността. Проблемът обаче не е само в това.
Лично аз вярвам в ритуала на бракосъчетанието, т.е. никога не съм смятала, че е просто „един подпис“. И точно понеже вярвам в него, не ми харесва. Дори най-семплата гражданска церемония е ритуал, който те „вкарва във филма“. Една от причините е, че има свидетели на обета, който си давате. Да не забравяме, че всички ритуали – кръщенета, сватби, погребения – са форми на инициация, тоест поредица от действия, които се извършват, за да ознаменуват преминаването на даден човек от един етап на друг, от една социална група в друга и т.н. Ритуалите не са за подценяване, защото са плод на вековни натрупвания и човечеството се е сраснало с тях. И разбира се, освен всичко друго бракът легализира двойката пред закона и обществото. Тези две неща искат и гей-
двойките – да преминат през ритуала и да легализират любовта си.

Естествено, ясно е, че трябва да има свобода, братство и равенство, но в същото време ми се струва напълно безпомощна тезата „Любовта е любов и е еднаква при всички“. За всеки средно интелигентен човек е ясно, че е така, но съм убедена, че сред протестиращите във Франция има много средно-, че и високоинтелигентни хора. Нима те не разбират, че „любовта е любов“ и прочие? Защо протестират? Обясняват го с религията, с вярата, с Господ. След като нещо не дава плод, то няма място под слънцето – това е основният им довод. Нека да си съществува, но да не иска повече от това.
Самата идея за брака е свързана с идеята за сливането на двете начала – мъжкото и женското. Така е във всички религии, а религиозният, църковният брак исторически предшества гражданския. Разбирам протестиращите срещу гейбраковете, защото дълбоко в себе си аз също протестирам. Сливането на противоположностите е нещото, което ми липсва в тези бракове, и на ирационално (пък и на рационално) ниво не мога да преодолея тази липса. Защо в тайдзи (безкрайното, всеобхватното), един от най-древните символи, се преливат и допълват двете сили – тъмната ин и светлата ян, а не ин и ин, или ян и ян? Как да няма протести във Франция и където и да е, след като се посяга на извечното двуначалие, заложено в човешката природа и в човешката култура! Светът ни е изграден върху двуначалието – добро и зло, нощ и ден, мъжко и женско и т.н. до безкрай. Матрицата ни е такава, цялата ни култура е такава. Това е нашата координатна система и без нея е нормално да се чувстваме объркани. Каквито и други доводи да се изтъкват „за“ и „против“ гейбраковете, си мисля, че основният ни проблем е именно този.
Доводът „Няма нищо по-добро за едно дете от майката и бащата“, както гласят някои от лозунгите на французите, противници на закона „Брак за всички“ (какво ужасно название!), няма как да издържи. Не знам откъде са толкова сигурни, че няма нищо по-добро. Аз лично познавам доста осакатени от въпросното „традиционно семейство“ хора, защото има всякакви майки, бащи и бракове. Зависи от майката и бащата, от връзката между тях.
Просто ми се струва леко нелепо сега, когато гледаме към космоса, борим се с недостиг на суровини, страдаме от глобални климатични промени, нашествие на технологиите, тероризъм и пр., някой да вдига такъв шум, защото иска да се жени, а друг – защото иска да му попречи да го направи. Все си мисля, че е тъпо темата за брака да предизвиква размирици в днешно време. С всичките му сватби, рокли, торти, роднини, фойерверки, сватбени пътешествия, пръстени, подписи и прочие. В крайна сметка който обаче държи да мине през тази игра – нека си поиграе.  Като искат гейдвойките да се вземат – да се вземат, какво толкова! Ще им дойде акълът в главата, както се казва.
А французите, вместо да протестират срещу закона „Брак за всички“, по-добре да инициират създаването на друг – „Бъдеще без брак“. По-революционно ще е и със сигурност ще намери широка подкрепа.


Какво общо имат децата с това?
Сексът е здравословен и нормален единствено при животните, пише Марио Варгас Льоса, Нобелов лауреат за литература. После сме престанали да бъдем маймуни и нещата се усложнили. Появили се странични ефекти като любов, ревност и шведска тройка. И в трите, уверяваме ви, няма нищо естествено, но затова пък – колко човешко! И са въпрос на избор. Точно както актрисата от „Сексът и градът“ Синтия Никсън избра да бъде гей. Преди това тя имаше 15-годишен брак с Дани Мозес, от когото роди две деца. Година след развода им започна връзка с жена – Кристин Маринони. Двете сключиха брак, имат и дете. Бебето бе износено от Кристин. Това, че Синтия е избрала да бъде гей, обаче възмути останалите хомосексуалисти, според които или се раждаш такъв, или не. Ако ставало въпрос за избор, тогава можело да го промениш и пак да станеш хетеросексуален. А това давало силен коз на църквите. Според тях Синтия явно е бисексуална. „Наистина не мога да разбера какъв е проблемът. За много хора сигурно не е въпрос на избор, но за мен е. Обичала съм много съпруга си, харесваше ми в сексуален план да бъда с него. След това срещнах Кристин, влюбих се, избрах да бъда с нея.“ Естествено ли е? От гледна точка на тигрите, носорозите и пеликаните – не е. Но как да осъдим някого за противоестествено поведение, при положение че летим със самолети и живеем с присадени чужди сърца, което е толкова противоестествено!
Ако има някаква разделителна линия, това би трябвало да е „не вреди“. „Не вреди“ е основен постулат на Хипократовата клетва. Лекарят невинаги може да излекува, но никога не трябва да вреди. В сексуалните отношения между хората би трябвало да е същото. Ако нещо не вреди и на някого му харесва, нека да го има.
Това важи и за гейбраковете. Друг е въпросът за децата. Ще вреди ли това на децата – да имат двама еднополови родители?
Рупърт Евърет призна, че е гей, преди повече от 20 години. Наскоро обаче направи изказване, което изправи хомосексуалната общност срещу него – обяви се против отглеждането на деца от гейдвойки. 54-годишният актьор заяви: „Майка ми смята, че детето се нуждае от майка и баща. Аз съм на същото мнение. Няма нищо по-ужасно от това да бъда отгледан, от гейдвойка. Това си е мое мнение. Не говоря от името на гейобщността. Всъщност не се чувствам като част от каквато и да е общност. Единствената общност, на която принадлежа, е човечността.“
Добре, да разсъждаваме тогава от гледна точка на човечността. Кое му е нечовешкото на модела майка плюс майка или баща по две? Подозренията са, че може да обърка психическото развитие на детето и собствената му сексуалност. Но нали гейовете, лесбийките, транссексуалните досега са раждани и отглеждани в „нормални“ семейства или връзки? Как се е получило тогава „объркването“ при тях? И има ли нещо по-сбъркващо за едно дете – вместо да има каквито и да било родители – изобщо да няма родители? Да бъде изоставено, да не бъде прегръщано, да няма един близък човек – има ли нещо по-жестоко от това? За всеки, който се е сблъсквал с проблема изоставени деца, отговорът е ясен. За едно дете е много по-важно дали е обичано като малко, отколкото кой го е обичал. И ако тази обич идва от двама хомосексуални родители – ние няма да хвърлим камък по тях!
Осиновяването на деца от гейдвойки е разрешено в 14 държави. Елтън Джон и Дейвид Фърниш имат две деца, родени чрез сурогатна майка. В актовете им за раждане Елтън Джон е вписан като бащата, а Дейвид Фърниш като майката. Според статистика от 2007 г. в САЩ има 270 000 деца, отглеждани от хомосексуални двойки.
В Русия нещата са наопаки – как иначе! Там „режимът“ дори се затяга. Планира се забрана за осиновяване на деца от чужденци, които имат хомосексуална връзка. Путин критикува Запада за легализирането на гейбраковете. Но той пък се разведе, а разводът преди век-два също е бил смятан за недопустим в традиционните общества.
След няколко години вече ще има достатъчно натрупани данни от специалисти дали осиновяването на деца от хомосексуални двойки е добро или лошо. Дали вреди. Може би тогава ще ЗНАЕМ. Сега можем само да спекулираме. Да, човечеството вече никога няма да е същото. Както не е същото след откриването на Америка, на тютюна, антибиотиците, минижупа, компютрите, силиконовите импланти и генно модифицираната царевица. Във всеки случай ако има протести срещу гейбраковете или ГМО, чакайте ни на втория. Вероятността да хванем рак заради гейбраковете клони към нула.


За първи път думата „хомосексуализъм“ се появява през 1869 г. в памфлет на Карл Мария Кертбени, макар че широка известност получава едва в по-късните издания на „Psychopathia seхualis“ (1886 г.) на немския невролог Рихард фон Крафт-Ебинг. През ХІХ век понятието хомосексуален се превръща в синоним на ментално болен човек. Психиатри от Западна Европа твърдят, че хомосексуалността може и трябва да се лекува. Методът бил следният: обявените за болни гейове били подлагани на терапия. Пред очите им прожектирали голи еротични снимки на мъже, след което чрез електричество лекарите предизвиквали гадене и повръщане у т.нар. пациенти.
Юдаизмът, християнството и ислямът смятат хомосексуализма за грях, докато будизмът, шинтоизмът и др. не го осъждат. Юдаизмът разглежда брака като най-желана форма на житейски статус на човека и вижда в него институция, създадена от Бог още от времето на Сътворението. Според Библията цел на брака е взаимопомощта между мъжа и жената (Бит. 2:18), тяхната физическа близост (Бит. 2:24) и продължението и увеличаването на числеността на човешкия род (Бит. 1:28).


Още факти и гледни точки

Хомосексуализмът в България се е увеличил два пъти за последните 10 години, предимно сред жените. Разкрепостяването на нравите и увеличаващата се независимост на жените са увеличили броя на дамите, търсещи еднополова връзка. Към това се прибавя и недоволството от качествата на съвременните мъже. (От дискусия за демографската криза у нас, 2009 г.)
Според изследвания между 5 и 8 процента от хората на планетата предпочитат връзки с партньор от същия пол. Науката няма обяснение за този феномен. Хипотезите варират от ендокринни до генетични нарушения или чисто психологически причини. Нито една обаче не е доказана.
17 май е Международен ден срещу хомофобията и трансфобията. На тази дата през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психично заболяване от списъка на международната класификация на болестите.
Може да се твърди, че в древните Елада и Рим е съществувала форма на обвързване между хомосексуалните партньори. Първите гейбракове са сключени в Китай – в провинция Фудзиян. Зрелият мъж купувал от родителите момче и го отглеждал, докато стигне възрастта за брак. Тогава официално се пристъпвало към сексуално общуване между двамата.
Първата гейсватба се е състояла в полунощ на първи април 2001 г. в Холандия. Тогава кметът на Амстердам венчава четири двойки. До първи януари 2011 г. в Холандия има 14 813 гейбрака.
Ошо, духовен водач и философ: „Хомосексуалността ще изчезне от света в деня, когато стане напълно възможно мъжете и жените да се срещнат по естествен път.“ Според него хомосексуализмът е етап от съзряването при повечето хора, но поради една или друга причина някои или не се осмеляват да продължат нататък, или някой/нещо ги спира.