„Обожавам да пътувам с влак и да снимам с фотоапарата си“ – каза една от живите легенди на световното кино, режисьорът Карлос Саура, на майсторския си клас в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ ден след като стана Доктор хонорис кауза на академията. Саура не се е разделял с фотоапарата си още от тийнейджърска възраст и понякога снима дори на снимачната площадка на собствените си филми. Представи се като „Карлос Саура, на 81 години, с 42 филма и 7 деца“. Понякога цифрите казват повече от думите.
Господин Саура, имате огромен житейски и творчески опит. Бихте ли споделил с нас един от изводите, които си направихте?
Може би това – допитвай се до всички, но слушай само себе си. Звучи лесно, но не е, защото сме суетни и не ни се иска да грешим. Когато снимах филма си „Да отгледаш гарвани“, попаднах на една френска песен, която много харесах. Пуснах я на Джералдин Чаплин, с която живеехме заедно тогава, и тя каза: ужасна е, в никакъв случай не я слагай във филма си. Настоях и пуснах песента на продуцента. И той въобще не я хареса. Накрая събрах няколко деца и им пуснах същата песен. Казаха ми, че по-глупава и лоша песен от тази не са чували. Въпреки всички тях обаче в крайна сметка аз включих песента във филма. И после тя стана абсолютен хит, навсякъде я пускаха.
Често ли ви се случват такива неща? Непрекъснато. Всеки път. Така беше и с избора на актриса за ролята на Кармен.
Много искам да ви кажа, че вашата Кармен е моята Кармен. Няма друга. Лаура дел Сол е просто великолепна! Тя се яви на кастинг. Казах, че е най-добрата, но всички от екипа бяха против нея и настояваха да прослушам и други, да намеря някоя по-добра. В крайна сметка избрах Лаура. По онова време обаче бях убеден, че абсолютно никой няма да гледа този филм. Целият екип бяхме убедени в това. Не знам как го направихме. Сега това е... как му казват... а, да, най-касовият ми филм (смее се). Никога не знаеш какво ще се случи. Но още когато Лаура излезе на сцената и попита с леко нахален тон „Добре, какво сега трябва да направя?“, сякаш ни прави услуга, като се явява на нашия кастинг... Просто видях, че трябва да бъде тя. Лаура е майка на един от моите внуци, между другото.
Споменахте Джералдин Чаплин. Да, с нея живяхме заедно повече от десет години или дванайсет.
И имате син. Как се запознахте с нея? Търсех актриса за филма „Ментово фрапе“ и един журналист ни запозна. Но тогава просто работихме заедно. По-близки, много по-близки станахме по време на снимките на филма „Ловът“ и после дойдоха тези прекрасни години.
Снимал сте я много. Хиляди пъти. Ходили сме заедно на фестивали. Тя дава интервюта, аз я снимам (смее се). Веднъж журналистите наоколо ме изгледаха много странно. Казах им: „Аз я придружавам“. Джералдин ми даде един различен поглед към жената и до днес какъвто и женски образ да се ражда в главата ми, винаги мисля най-напред за нея.
Известен сте с политическите си филми и с трилогията, посветена на фламенкото. Защо се отказахте от политическото кино? Политическите ми филми – „Ана и вълците“, „Да отгледаш гарвани“ и „Ловът“ – са свързани с режима на Франко в Испания. Когато този режим падна, се почувствах свободен от задължението да правя такова кино. А фламенкото ми е детска любов. В моето семейство всички слушаха класическа музика, майка ми беше пианистка. Аз обичах уличната музика – фадо, танго, фламенко. Някога в Испания се пееше ей така, по улиците, сега вече това изчезна.
Какво да очакваме от новия ви филм „Герника: 33 дни“? Пикасо беше изключително разхвърлян човек, въобще не му пукаше къде и как живее, имаше много проблеми с всичките си жени, но това, което мога да кажа със сигурност за него, е, че не пиеше алкохол. Имаше язва и не пиеше алкохол. Няма да се занимавам обаче с тези неща. Ще разкажа за онези дни, в които той нарисува своя шедьовър „Герника“ – най-силното и мащабно произведение на изкуството на антивоенна тематика.
