Част 1


Антоанета Минчева
дъщеря на Евелина Борисова
години: 20
град: София
мечта: да се включи в бизнеса на майка си
любима фраза: когато имаш желание, винаги има начин
описва се като: позитивна, чаровна, умна
майка й за нея: умна, чувствителна и силна

Тони е напуснала България на 9 г. и е живяла в Лондон до 18-годишна, там е завършила средното си образование, там са училищните й приятели, любимите забавления. Започва да следва в САЩ, но както обяснява, „в живота ми дойде такъв етап, че беше по-добре да се прибера в България, за да мога да опозная себе си и да се намеря“. В София е от година и половина. Следва задочно в американски университет бизнес администрация и маркетинг и работи като асистент на генералния мениджър на голф клуб „Св. София“. Харесва работата си и е горда, че си я е извоювала сама. Явно и посетителите на голф клуба, предимно чуждестранни дипломати, оценяват сериозността на Тони – от два месеца тя е главен координатор на българския дипломатически бизнес клуб.


Жаклин Горанова
дъщеря на Орлин Горанов
години: 22
град: Остин, Тексас
мечта: да организира професионално купона
баща й за нея: моята сладка дъщеря

Мнооого красивата госпожица не пее, така че спокойно, шоу средите, не се задава конкурентка трепач. Жаки расте извън семейството си от почти 12 години, първо в пансион в Австрия, сега вече в САЩ. Казва, че нямала право на избор и макар във Виена да се чувствала като в казарма, след една година рев и съпротива свикнала с дисциплината и сега вече се смята за половин австрийка. Радостни, родителите й купили апартамент, надявайки се, че тя ще следва в университета там. Жаки записала международни отношения и скоро разбрала, че това не е нейната специалност. И че трябва да бяга не само от нея, но и от Австрия. Къде ли? В Щатите! За 3-4 месеца се разделила и с апартамента си във Виена, и с Европа, за да се озове в тексаския университет. Избрала специалност, свързана с мениджмънт на туризма – hospitality. Тъй като обича да е свързана с купона, си представя, че новата й специалност ще й помогне да се занимава професионално с храна, с кетъринг, с организиране на партита... В България, разбира се!


Мила Зурлева
дъщеря на Силва Зурлева
години: 26
град: София
мечта: да надмине родителите си
любима фраза: never back down
описва се като: организирана, динамична, добросърдечна

На позицията младши съветник по вътрешни кампании във Vivacom, тя се чувства на първото стъпало в кариерата си на високообразован мениджър. Мила е единственото дете на Силва Зурлева, кръстена е на баща си Минко. След като завършила Американския колеж (родителите й се смилили да я приберат от Австрия), първо продължила образованието си в Американския университет в Благоевград. Малко след това се преместила в Париж в специалност бизнес администрация. Последната й диплома е от Швейцария, където защитила магистратура по маркетинг. Сигурно заради тази солидна подготовка и по-големите възможности на Запад сега всички я питат какво прави тук. Ами работи и продължава да се учи в практиката. Можело е да го прави и в Париж например, обаче „там наистина вземаш повече пари, но живееш по-мизерно“. А тук, макар да се чувства донякъде в сянката на майка си, плува в свои води.


Иван Москов
син на Теди Москов и Мая Новоселска
години: 24
град: София
мечта: да снима с „Продиджи“, да направи пълнометражен филм
любима фраза: По-доброто е най-добро
описва се като: фадрома, косъм, бифуркация (понеже не знаехме какво е, проверихме го – нещо като раздвояване, нещо като дестабилизация и непрогнозируемост!!!)
баща му за него: лесно се пали, но бързо угасва, непоследователен е, но изненадващо по-мъдър от мен. Докато говорехме с Теди Москов по телефона, се намеси Рада Москова – писател, сценарист и баба на Иван, която го е отгледала, и даде своите три думи за внука си: откровен, без лъжа, спонтанен.

Ако гледате телевизия, няма как да сте пропуснали рекламите с пародията на немско порно или Жорж Ганчев като абсурден дядо „Ла-ла-ла бамба“ Коледа. Зад тях стоят Иван Москов и колегите му от студио „Аsma“. Синът на Теди Москов и Мая Новоселска завърши през миналата година късометражния си филм „Без заглавие“ . Световната му премиера ще бъде на някои от европейските кинофестивали, у нас ще го видим в средата на годината. Лентата е монтирана от Ерве Шнайд, който нашумя с „Европа“ на Ларс фон Триер и „Невероятната съдба на Амели Пулен“ на Жан Жьоне. От него Иван е научил: „Better is best” (“по-доброто е най-добро“). Казано иначе - започнал ли си да правиш нещо, изкарай го докрай и то по най-добрия начин. Иван си почива, докато работи. „Това съм виждал и вкъщи, баща ми не е спирал.“
Смята, че си е избрал сфера, противоположна на театъра, с който се занимават родителите му: „Киното и театърът нямат нищо общо“. Друго, в което се различава много, ама много от тях, е... „Продиджи“. Звуковият фон на детството му е джаз, джаз и джаз. И когато през 97-а чува албума Music for the Jilted Generation, пред него се отваря врата към друг свят. „Усетих го като сблъсък, като предизвикателство, беше както когато за първи път гледаш порно. Слушах тази отвратително пънкарска електроника тайно от нашите, защото знаех, че няма да я одобрят. Това ми даде друга гледна точка, оформи и начина ми на снимане, необходимостта да имам контраст.“ Теди и Мая и досега не харесват „Продиджи“, но харесват идеята синът им да има свобода на избора. И да прави нещо толкова различно от техния театър.


Павлин, Милкана и Иван Дилови
деца на Любен Дилов-син

Иван Дилов
години: 27
град: София
мечта: да се гмурне в пещера
любима фраза: Никога не казвай никога и това, което сам си направиш, никой не може да ти го направи.
описва се като: живеещ ден за ден, импулсивен на моменти, горделив
баща му за него: Иван е верен, импулсивен и смел. Понякога до безразсъдство. Обладава постоянство, което на мен ми е чуждо, и способност да се отдава със страст на нещата, които прави. Той е атлетичен във всеки един смисъл и можеше да стане чудесен футболист, ако харесваше чалга. За жалост не харесва, иначе щях да го продам за много пари на Манчестър, Барса или Фулъм...

Милкана Дилова
години: 24
град: София
мечта: да разбира защо хората мислят така, както мислят
любима фраза: „Не оставяй героя в душата си да умре в самотна неудовлетвореност за живота, който заслужаваш, но никога не си могъл да постигнеш. Проучи собствения си път и същността на своята битка. Светът, който желаеш, може да бъде спечелен. Той е реален, възможен, той е твой.“ Айн Ранд
описва се като: слънчева, съпричастна, мила
баща й за нея: Мила е дама от съвсем малка. Тя се роди госпожица, което е много странно.  Общителна е, способна да пробие всякакви социални бариери, но - за жалост - не е наследила моя циничен възглед за живота и понякога е ранима. Надявам се животът, който постепенно покрива със здравословни мазоли сърцата ни, да я предпази от собствената й чувствителност. Леко пробва границите на приложната психология, търсейки абсолютен ключ към човешкото поведение, а може би и абсолютен ключ към себе си. Не знам, но е безкрайно интересен събеседник. Странно за момиче, нали?

Павлин Дилов
години: 24, по-малък с 5 минути от Мила
град: София
мечта: да живее с приятелката си в Лондон
любима фраза: Ако не направиш нещо правилно, ще трябва да го правиш два пъти.
описва се като: добросърдечен, самокритичен, балансиран
баща му за него: Павката, макар и близнак на Мила, е съвсем различен - той е друга вселена, от друг свят, който винаги ми е бил любопитен. Павката е поет, който не пише стихове, защото предварително е наясно с безсилието на словото. Той е обичлив, чувствителен, но и същевременно ироничен. Той се движи с безгрижието на въздишка, изпусната в космоса, и все още не се е намерила гравитационна сила, която да го впримчи в орбитата си. Безгрижен е до степен на щастие, за което му завиждам.

Били щури деца. Било весело да са трима. Катерели се по покриви, биели се с дървени мечове. Даже (не са сигурни дали да го признават, но...) копаели дупки и ги покривали с шума, за да падне дядо им в тях. Той не паднал, слава Богу! Мила и Павлин участвали в реклама в Каналето. Ама нали са Дилови наследници, той фъфлел, тя заеквала. На него не му се разбирало, а докато Мила казвала „Ззззз“, монтирали рекламата и я пуснали в ефир. После ходили на логопед и сега този разказ звучи невероятно.
Много обичат родителите си, но гледат да не казват чии деца са, просто за да бъдат приемани като самите себе си. Павлин най-много прилича на баща си, а Мила и Иван – на майка си Елина. И тримата спортуват много. Иван мечтаел да бъде професионален спортист. Сега тренира фитнес, футбол и гмуркане. „Подводният свят е нещо изключително. Под водата не мислиш за нищо друго. Харесват ми потънали кораби. Надявам се в скоро време да мога да се гмурна и в някоя пещера.“ Бил е спортен репортер на вестник „Новинар“. Учи и се занимава с право и търси какво ще му е на сърце. Мила тренира фитнес, кикбокс и иска да опита средновековна фехтовка. Играе покер и разбива баща си на табла. Любопитна е да учи лекуване с рейки. Двамата с Павлин са завършили „Застраховане и осигуряване“ и тя продължава с магистратура по „Организационна и социална психология“. Работи като технически сътрудник в „Междинна станция“. Павлин е в клипинг-отдела на информационна агенция „Крос“, играе кикбокс и плува. Майка им ги е учила да бъдат внимателни с другите, баща им – да се отнасят към живота с чувство за хумор, да се борят, да правят всичко, докато се получи по най-добрия начин.