Благодарна съм за изпитанията

През 1986 г. на откриване на магазин за дрехи в белгийския град Гент солистката Дани Клайн, баскитаристът Дирк Шуфс и солокитаристът Вили Ламберт свирили за първи път пред публика. Името на групата им Vaya Con Dios („С Бога напред“) измислила Дани. Видяла го изписано като графит на една стена, докато гледала документален филм за кубинския квартал в Маями.



Дани не обича да разказва за личния си живот. Признава само, че взаимоотношенията й с мъжете хич не са били леки. Дори и тези със сина й Саймън, роден в мексиканска болница, където я отвела връзката й с британски наркодилър. А ако се върнем към началото на Vaya Con Dios, Дани първо имала флирт с Вили, а после с Дирк. Вили напуснал след първите записани парчета, под претекст че групата не е достатъчно рокендрол. През 1991 г. Дирк също напуснал бандата. Не след дълго починал от СПИН. Заразил се от спринцовка заради пристрастието си към хероин. И за това, и за битката си с депресията, за четирите години (1996-2004) пътувания в Латинска Америка в търсене на себе си, за най-тъжния й албум, за неуспешните опити да завърши психология и после философия Дани пак не говори. Така или иначе всичко е зад гърба й. Тук и сега е прощалното й турне, част от което е и в България. Ще можем да видим за трети път основната фигура от Vaya Con Dios заедно с нейните музиканти на сцената на зала 1 в НДК на 20 април 2013. Преди това благодарение на организаторите Loud Concerts имаме десетминутно интервю с нея по телефона. Намираме Дани Клайн в родния й град Брюксел.

Дани, защо решихте това турне да е прощално?
На 1 януари навърших 60 и искам да спра с пътуването, докато все още съм добра в това, което правя.  На концертите ще пеем само най-известните парчета, без кавъри.

Как се чувствате на 60?
Като дух не съм по-различна, все още имам желание и сили да се боря. Усещам, че имам нужда от повече почивка по време на турне. Не мога да правя шоута едно след друго.

Какво говорите?! Чувала съм, че имате интерес да се занимавате с мода.
Навремето продавах винтидж дрехи на един музикален фестивал на белгийското крайбрежие. Истината е, че мечтая да имам собствена линия. Може като приключа турнето, да се заема с това. Често пътувам и знам колко е удобно да не нося много неща със себе си. Лесно е да имаш едно сако, една рокля, един панталон и да можеш да ги комбинираш. Много ми допада модата на Jil Sander и на Ann Demeulemeester. С техни дрехи съм на сцената.

Имате приятелка българка.
Отдавна не съм я чувала. Тя си има приятел македонец ром и заедно с него правим неща за подобряване живота на ромите. А когато им ходя на гости, тя ми приготвя салата с домати, краставици и сирене. И ми сервира кисело мляко. Много харесвам България и се удивявам на „Мистерията на българските гласове“, но не съм била у вас за дълго. Когато свърши турнето, се надявам да посетя всички страни, в които съм пяла. 

За какво се чувствате благодарна?
Скоро приключих автобиографична книга със заглавие „Благодарна съм“. Мисля, че човек може да се наслаждава пълноценно на живота, ако умее да бъде благодарен. Благодарна съм, че съм на сцена 25 години, и за гласа, с който съм се родила, и за сина ми, който е на 35 г. и свири за известен френски диджей, и за близките ми, и за приятелите ми. Живяла съм в Сенегал, Гвинея, Мароко, Индия и навсякъде се чувствам вкъщи, но съм благодарна, че съм родена в Брюксел, където има толкова вкусен шоколад. Обичам да е малко горчив и любимият ми е на марката Corne Royal. Не знам дали сте го опитвали.