Най-чудното в Калоян е гласът му. Нисък, басов, красив глас с много нюанси като на силно емоционален човек. Калоян може да ви е познат от турнирите за смесени бойни изкуства Max Fight по btv action. Освен това е харпунджия, фотограф, бивш съставител на кръстословици. Водил е сватбени ревюта, записва реклами, тренира кикбокс, пее в русенската опера. А е започнал да учи пеене на 27 години...
Рокаджията от рампата
Товарел вестници на рампата на ИПК „Родина“. Бил рокаджия, харесвал и джаз. На 26 години за първи път чул операта „Дон Карлос“ на Верди в изпълнение на Борис Христов. И се запалил. Познати на Калоян от Консерваторията, чувайки гласа му, му подхвърляли да се занимава с пеене. А негова приятелка го попитала директно какво ще прави в този живот. Бил завършил фотография - това мечтаел да прави. Работил във фотостудио, но се отказал при появата на дигиталната фотография. Чул въпроса за бъдещето си и се събудил с отговор. Обадил се на учител по пеене и два дни по-късно започнал да учи пеене. „И „наркотикът“ влезе в кръвта ми.“ - казва.
От Елвис през Сашо Роман към… Моцарт
Като тийнейджър Калоян жънел успехи в градинките, имитирайки Елвис Пресли. С уроците талантът му се разгърнал. Взел да пее постоянно. И сред колегите си на рампата, много свестни, както казва, любители на чалгата, той извивал оперни арии и „пеел Сашо Роман както трябва“ (тоест оперно). След години бивш колега му признал, че го мислели за луд.
Работел Калоян вечер на рампата, през деня карал колело по 100 км (!) и 3 пъти седмично учел пеене. След година неговият учител му предложил съдействие за работа в Германия. „Да се уредиш хорист в немски театър е спокоен и добър живот.“ - твърди Калоян, но той искал да е солист. Започнал да пее по концерти. Включил се в програма на Нов български университет. Като част от нея пял в опери на Моцарт из България и в Македония. Покрай тези участия попаднал в Русенския театър. Вече е част от трупатаи и е изнасял представления в над 10 града.
Да пееш със счупен нос
На първия си по-голям концерт в зала 2 на НДК усетил, че коленете му треперят. Убеден бил, че всички виждат. Но се самоуспокоил, че не е излязъл да прави лошо, нито хората са се събрали да го видят как ще припадне и се мобилизирал да им покаже нещо интересно. Оттогава харесва лекото напрежение преди сцена и отпускането, като се съсредоточи в роля. Същия приток на адреналин получава и докато води турнирите за смесени бойни изкуства MaxFigth, излъчвани директно в ефир. Тренирал е бокс. Сега продължава с кикбокс. Случвало се е да излезе на оперна сцена със счупен нос.
Учи се как да води борбите сам, в движение. В България няма традиция - за разлика от Америка и Англия. Смесените бойни изкуства обаче са популярни у нас и публиката е многобройна, специфична, повечето хора в нея се занимават или са се занимавали с бойни спортове. Да излезеш на сцена пред тези хора е като да скочиш във врящ казан.
Спряваку*
Най-необичайната му работа до момента била да съставя кръстословици за вестници със свой приятел. Първата им отнела дванайсет часа. Завършили я с измислена дума - уж старогръцка*. Накрая така се усъвършенствали, че се справяли за 20 минути. Ама като почнели да пишат въпросите на пишеща машина, понеже нали им било за първи път...
И рибата ме погледна с човешки очи
Описва се като динамичен. Обича да спортува. На пръв поглед е весел и забавен, но с труден характер и променливи настроения. С него не се живее лесно. Приятелите му са малко, но за тях се раздава!
Любимата му е журналистка. Учили заедно до седми клас. Срещнали се случайно след 20 години. Според Калоян човек не избира гаджетата си. „Тръгваш с този, в когото се влюбиш“, обяснява. А в жените най-много го впечатляват очите. Важно му е да има искра, живот в тях. И физиката, разбира се, има значение. Двамата с нея обичат да си почиват на диви места. Имат палатка от Kaufland, в която не издържат повече от една вечер. Миналата година ходили на Ахтопол, на пусти и скалисти места. Калоян се гмурка без бутилки, фридайвинг. Не е добър рибар, нито харпунджия. „Виждала ли си под водата морска котка? - пита. - Този ватус, както я наричат, седи близо до дъното и с едни чееерни очи те гледа. Като човек. Видях го и разбрах, че не ставам за харпунджия. Аз нямам нужда да убивам, за да се нахраня.”
Рокаджията от рампата
Товарел вестници на рампата на ИПК „Родина“. Бил рокаджия, харесвал и джаз. На 26 години за първи път чул операта „Дон Карлос“ на Верди в изпълнение на Борис Христов. И се запалил. Познати на Калоян от Консерваторията, чувайки гласа му, му подхвърляли да се занимава с пеене. А негова приятелка го попитала директно какво ще прави в този живот. Бил завършил фотография - това мечтаел да прави. Работил във фотостудио, но се отказал при появата на дигиталната фотография. Чул въпроса за бъдещето си и се събудил с отговор. Обадил се на учител по пеене и два дни по-късно започнал да учи пеене. „И „наркотикът“ влезе в кръвта ми.“ - казва.
От Елвис през Сашо Роман към… Моцарт
Като тийнейджър Калоян жънел успехи в градинките, имитирайки Елвис Пресли. С уроците талантът му се разгърнал. Взел да пее постоянно. И сред колегите си на рампата, много свестни, както казва, любители на чалгата, той извивал оперни арии и „пеел Сашо Роман както трябва“ (тоест оперно). След години бивш колега му признал, че го мислели за луд.
Работел Калоян вечер на рампата, през деня карал колело по 100 км (!) и 3 пъти седмично учел пеене. След година неговият учител му предложил съдействие за работа в Германия. „Да се уредиш хорист в немски театър е спокоен и добър живот.“ - твърди Калоян, но той искал да е солист. Започнал да пее по концерти. Включил се в програма на Нов български университет. Като част от нея пял в опери на Моцарт из България и в Македония. Покрай тези участия попаднал в Русенския театър. Вече е част от трупатаи и е изнасял представления в над 10 града.
Да пееш със счупен нос
На първия си по-голям концерт в зала 2 на НДК усетил, че коленете му треперят. Убеден бил, че всички виждат. Но се самоуспокоил, че не е излязъл да прави лошо, нито хората са се събрали да го видят как ще припадне и се мобилизирал да им покаже нещо интересно. Оттогава харесва лекото напрежение преди сцена и отпускането, като се съсредоточи в роля. Същия приток на адреналин получава и докато води турнирите за смесени бойни изкуства MaxFigth, излъчвани директно в ефир. Тренирал е бокс. Сега продължава с кикбокс. Случвало се е да излезе на оперна сцена със счупен нос.
Учи се как да води борбите сам, в движение. В България няма традиция - за разлика от Америка и Англия. Смесените бойни изкуства обаче са популярни у нас и публиката е многобройна, специфична, повечето хора в нея се занимават или са се занимавали с бойни спортове. Да излезеш на сцена пред тези хора е като да скочиш във врящ казан.
Спряваку*
Най-необичайната му работа до момента била да съставя кръстословици за вестници със свой приятел. Първата им отнела дванайсет часа. Завършили я с измислена дума - уж старогръцка*. Накрая така се усъвършенствали, че се справяли за 20 минути. Ама като почнели да пишат въпросите на пишеща машина, понеже нали им било за първи път...
И рибата ме погледна с човешки очи
Описва се като динамичен. Обича да спортува. На пръв поглед е весел и забавен, но с труден характер и променливи настроения. С него не се живее лесно. Приятелите му са малко, но за тях се раздава!
Любимата му е журналистка. Учили заедно до седми клас. Срещнали се случайно след 20 години. Според Калоян човек не избира гаджетата си. „Тръгваш с този, в когото се влюбиш“, обяснява. А в жените най-много го впечатляват очите. Важно му е да има искра, живот в тях. И физиката, разбира се, има значение. Двамата с нея обичат да си почиват на диви места. Имат палатка от Kaufland, в която не издържат повече от една вечер. Миналата година ходили на Ахтопол, на пусти и скалисти места. Калоян се гмурка без бутилки, фридайвинг. Не е добър рибар, нито харпунджия. „Виждала ли си под водата морска котка? - пита. - Този ватус, както я наричат, седи близо до дъното и с едни чееерни очи те гледа. Като човек. Видях го и разбрах, че не ставам за харпунджия. Аз нямам нужда да убивам, за да се нахраня.”
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
