Слънчева, толерантна и добра, Люси Дяковска не загуби симпатиите на българския зрител дори когато показа пред всички, че е влюбена в жена. И доказа, че когато една любов е искрена, истинска и силна, тя винаги е красива.
Люси Дяковска за любовта пред читателките на EVA.

Люси, любовта ли те направи толкова лъчезарна, толерантна и добра?
По-скоро видът любов, който знам, че по-трудно се приема, но на всяка цена трябва да изживея. Защото без любов човек остава много сив. Разбира се, намира се начин да запълниш себе си с някакви механични цели, но любовта не е механична. Когато съм влюбена, си представям, че съм като бебе в корема на майка си. Любовта е като мека утроба плътно по мен и ме пази да не се нараня сериозно. Може би затова любовната мъка боли повече.

На теб случвало ли ти се е да тъгуваш за силна любов?
Разбира се. На 20-25-30 г. животът много ме гонеше и всяка драма за мен беше голяма, независимо дали си струва да бъде драма. С течение на времето осъзнах важността на любовта. Така че тази моя любов е свързана с това, че вече съм пораснала. Камелия ми даде сигурност, която трудно може да се опише. Не сме си обещавали нищо, мисля, че обещанията в любовта са едно от най-безумните неща. А в същото време се чувствам точно като бебе в корема на майка си. И всички проблеми стават по-лесни за решаване. Или по-лесно успявам да ги оставя настрана и да започна нещо ново.

Правите ли си планове с Камелия?
Ние имаме съвместен живот и това ни е основният план. Знаем също, че искаме да остареем заедно. Но това не е план, такъв план трудно можеш да си направиш. Това е едно чувство и една мисъл, която имаме. Всички останали планове са къде да отидем на почивка, такива работи.

Мислите ли за дете?
Темата деца ще разглеждаме, когато стане актуална.

Разкажи ми как се запознахте с Камелия.
Видяхме се в едно заведение тук, в България. Тя ме заговори, подари ми бяла кала. След първата ни среща се видяхме втори път, после трети и така. От година и половина сме заедно, почти от същото време живеем заедно. Първо в България, после в Берлин. Някак си си паснахме. Всяка от нас успява да бъде силна в момент, когато другата е по-слаба. За Камелия в Къщата беше доста по-трудно, защото не е медийна личност, а шоуто е доста краен експеримент. Аз вече бях изживяла нещо подобно, когато участвах в германското риалити Поп старс, където спечелих място в групата „Ню ейнджълс“. Освен това ми се е налагало да работя във всякаква емоционална ситуация.

Коя е най-трудната емоционална ситуация, в която ти се е налагало да работиш?
Когато загубих дядо си. Тогава бях гост в едно телевизионно предаване в Германия и трябваше да говоря. Беше ми изключително тежко. В друга професия можеш да си вземеш болничен и да си тръгнеш. А в моята е трудно, защото в момента, в който си позволиш да откажеш нещо, се приема много лично.

Кой беше най-големият ти проект тази година в Германия?
Журирането ми в Поп старс. Бяха страхотни три месеца в Ибиса, където живеехме и работехме. Беше просто един друг свят.

Къде беше Камелия през това време?
С мен. Тя рисуваше много, аз ходех да работя, освен това - слънце, спокойствие, плажове, пътувания. До Ибиса стигнахме с автомобил. Минахме през Франция, посетихме нейна приятелка в Авиньон, останахме няколко дни в Барселона. И беше любов, любов, любов.

Проверили ли сте връзката си в проблемна ситуация?
Е, каква по-проблемна от ВИП Брадър? Иначе постоянно има трудни моменти. На мен например ми е трудно, когато знам, че един месец няма да имам работа. Дори след това да ме чакат страхотни проекти, този месец се побърквам просто защото имам нужда да излизам на сцена и да пея, да участвам в телевизионни проекти и да говоря. В тези моменти до мен е Камелия, която всъщност е много стабилна емоционално. И когато трябва да ме хване, го прави по директен и корав начин. Много добре може да удари по масата и често го прави. Научила съм се да се отдръпвам. Аз по-рядко удрям по масата, макар че в Къщата беше нужно по-често да й давам напътствия.

Може би затова останах с впечатлението, че ти си водещата в двойката.
Не, не. Просто беше такава ситуацията. Камелия е много експлозивен човек. Когато не харесва някого, не е нужно да бъде в компанията му. Занимава се с рисуване и скулптура. Прекъсна обучението си заради мен, когато заминахме за Германия. Догодина ще го продължи. Същевременно в България работеше в едно заведение, а в Германия асистираше на един фотограф и в Поп старс помагаше за стайлинга. Но каквото и да прави, то не е свързано с камера. Затова в Къщата аз бях по-водеща. У дома тя е шефът. Не ми беше лесно да го приема, тъй като бях свикнала да живея сама и да съм си шеф.

Карали ли сте се досега?
Не сме хора, които викат. Камелия не харесва да се повишава тон, а аз така или иначе трудно го повишавам. Не тая агресия в себе си.

Чувала съм, че в Германия са по-толерантни към хомосексуалните връзки.
В Германия това въобще не е тема, след като външният министър на страната и кметът на Берлин са в такава връзка, и то съвсем официално. У нас знам за публични личности, които не биха го обявили пред всички. Според мен се страхуват, че ще загубят работата си. Никога не ме е било страх от това - вероятно защото нямам работа тук, която да загубя. А може би понеже съм получила голямо професионално одобрение в Германия, съм сигурна, че няма начин сексуалната ориентация да попречи на изявите ми в България. Но не мисля, че е заради едното или заради другото. Просто съм такъв човек. Не можеш обаче да кажеш на някого: абе, мен, направи го. Защото не можеш да бъдеш в кожата му.

Според мен у нас хората с гей ориентация се страхуват да го афишират най-вече заради близките си.
А колко е важно да имаш подкрепата на семейството си! За да можеш да се чувстваш свободен да излезеш на улицата с любимия човек, да се хванете за ръка, да седнете в киното и да се целунете, да водите нормален живот. Не става дума за позьорщина, с Камелия не сме такава двойка. Просто когато имаш нужда, да се докоснеш до партньора си. Ако трябва да тая чувствата си, докато се приберем вкъщи, това би ме убило. За мен беше от голямо значение да покажа на близките си, че съм намерила моето семейство. Баба ми каза: щастлива съм, че най-накрая откри човек, защото ти трябва да бъдеш обичана... Дядо ми щеше да обожава Камелия. Да става всеки път, когато тя влезе в стаята, и да й целува ръка. Беше невероятно интелигентен, възвишен, толерантен към живота и хората, композитор, лидер. Мисля, че съм наследила доста от неговите качества.

Ама и ти така обгрижваш Камелия.
Разбира се. Според мен, когато имаш любим, трябва да му показваш колко е важен за теб. И не само на него, а и на близките си. Защото животът може да свърши за секунда и ти да не си им казал, че ги обичаш. Това вече го правя всеки път, когато говоря с някого от семейството ми. Толкова е хубаво да оставиш замалко егото си на втори план и понякога дори да клекнеш, за да направиш добро за друг. А не да се изправиш с рогата срещу него. Това също е нещо, на което се научих благодарение на Камелия. Тя е на 27 г., но по зряло поведение често ме превъзхожда. Убеди ме, че има моменти, в които трябва да се държа като жена на 36 години. Мисля, че успях да намеря баланса кога да реагирам категорично и кога да отстъпя. И тя ми казва, че е горда с мен, че вече наистина съм улегнала. А аз съм горда със себе си, че я послушах и че я слушам. Човек трябва да слуша половинката си. Това ми го е казал баща ми.

Все пак оставяш ли си малко дистанция в тази любов, за да можеш да я преодолееш, ако един ден тя приключи?
Не. Това е безумно. Когато обичаш - обичаш. Не може да го правиш на 98 процента и 2 да си оставиш за черни дни. И двете сме прекалено откровени, искрени и истински за такова нещо. Каквото е писано да стане, ще стане. Но докато стане, човек трябва да живее на макс... Не на макс, а на ева.

Кажи една дума, с която да определиш Камелия.
Благородна.