Кои са жените в живота на Ърнест Хемингуей?

Грейс, майката
„Мразя я и в червата си тази кучка!“ - казва Хемингуей за майка си. Обвинява я за самоубийството на баща си, както и за факта, че самият той не е завършил колеж. Когато тя умира, не отива на погребението й.

Грейс Хол-Хемингуей е жена, изпреварила времето си, независима, със собствено мнение, собствени пари и собствени музи. Преди да се омъжи, Грейс учи оперно пеене в Ню Йорк и дори дебютира в Медисън Скуеър Гардън. Еманципирана е, малко мъжкарана дори. Бори се за правото на жените да гласуват, кара колело, пуши и обикаля Европа. Омъжва се за д-р Кларънс Хемингуей, чието семейство живее в отсрещната къща. Докторът е по-беден от нея, но пък я спечелва с нечуваното за времето си предбрачно споразумение, според което той няма да иска от нея да готви и да чисти, а ще наеме прислуга или ще го прави сам. И го прави. Според Хемингуей баща му дори се е занимавал с приготвяне на туршии и консерви.

Единственото, което докторът иска от Грейс, е да роди и отгледа децата им. И тя ражда и отглежда шест, като междувременно построява две къщи. И двете с нейни пари, по нейни идеи и под нейно ръководство. Първата е с 15 стаи и музикално студио, в което дава частни уроци по музика. Когато и шестото дете навършва две години, Грейс вече е уморена до смърт от раждания и пелени и със спестените от уроците пари си построява вила на брега на езерото Уалуун, „за да оцелее”, отдавайки се на своите музи”. Грейс изкарва курсове по дърводелство и сама прави някои от мебелите за новата вила. Собственоръчно изтъкава и килимите. Помага й само нейната най-близка приятелка и придружителка Рут Арнолд.

Рут се настанява в дома на Хемингуей, когато е на 13, а Грейс – на 36. Помага в домакинството и грижите за децата, като постепенно отношенията й с Грейс стават изключително близки. Биографите на Хемингуей спорят дали майка му е имала лесбийска връзка с Рут.

Омразата на Ърнест към Грейс обаче е и заради странното  й  отношение към него и сестра му Марселин. Грейс настоява Ърнест и тя да изглеждат като сестри близначки. Прави им еднакви прически и ги облича в еднакви рокли,  кара ги да спят в една стая, да си играят с еднакви кукли. Хемингуей твърди, че години наред не е могъл да се излекува от последствията от тази странна игра на майка си. „Тя пося в сърцето ми само омраза - казва той за Грейс. - Искаше свобода, но само за себе си. Не я даваше на другите. Беше завършена егоистична американска кучка. Ако си близо до нея, или ставаш неин роб, или се гръмваш. Баща ми избра второто. А аз избягах далеч.“

Агнес фон Куровски, невъзможната

е девет години по-голяма от Ърнест Хемингуей. Тя служи в Червения кръст по време на Първата световна война. Един от нейните пациенти в болницата в Милано, където е разпределена, е 19-годишният войник Ърнест Хемингуей, който се влюбва лудо в нея. Двамата планират да се оженят, но Ърнест се прибира в Америка, а Агнес се жени за офицер.

Хадли Ричардсън, първата
съпруга на Хемингуей. Двамата имат огледални съдби: майки певици и музикантки и бащи, които се самоубиват. Прекарват медения си месец в семейната вила на Хемингуей на езерото Уалуун, но времето е ужасно и двамата се разболяват от пневмония. А според Хемингуей - „от очите на Грейс“. По-късно Хадли и Ърнест се установяват в Париж и той има онова, за което мечтаел с Агнес - „любов с красива жена, удобен апартамент и живот в Европа“.

През 1923 г. се ражда синът им Джон Хадли, когото и двамата наричат просто Бамби. Макар Хемингуей да посвещава първия си роман „И слънцето изгрява“ на Хадли и Джон Хадли Никанор, по времето на издаването му има връзка с Полин Пфайфър.

Полин Пфайфър, втората
съпруга работи за списания като Vanity Fair и Vogue и се запознава с Хемингуей в Париж, започват връзка, тя забременява, Хемингуей се развежда и се жени за нея, като преди това става католик, за да угоди на семейството й. Полин и Ърнест имат двама сина – Патрик и Грегъри. Бракът им продължава десет години – до 1937 г., когато писателят заминава за Испания и там се влюбва в Марта Гелхорн, за която се жени три седмици след развода си с Полин през 1940. Полин има изключително сложни отношения със сина им Грегъри, който е транссексуален и по-късно приема името Глория.

Марта Гелхорн, третата
е еднa от най-известните военни кореспондентки на ХХ век – журналистка и писателка. Тя е третата съпруга на Ърнест (от 1940 до 1945 г.). През 1998 г., когато е на 89 години - тежко болна и почти напълно сляпа, тя се самоубива. С Ърнест Хемингуей се срещат по време на Испанската гражданска война, която отразяват. До 1940 г. живеят  ту заедно, ту разделени – все пак той е още женен. През 1943 г. вече са мъж и жена и живеят близо до Хавана. 

Тя продължава да работи като военна кореспондентка и заминава за Европа, а Хемингуей й пише писмо с текст: „Ти военен кореспондент ли си или жената в леглото ми?“ Не успява да я спре. Развеждат се през 1945 г. „Мисля, че съм най-лошата любовница на всички времена – казва за себе си Марта Гелхорн. - Сексът никога не ме е интересувал. Да се наслаждавам на самия секс за мен винаги е било форма на поражение. От него получих единствено удоволствието да съм желана.“ Марта е единствената от съпругите на писателя, която сама инициира развода с него.

Мери Уелш е четвъртата
и последна съпруга на Хемингуей, също писателка и журналист. Двамата се срещат през 1944 г. в Париж и стават любовници. По това време Мери е все още омъжена, но скоро се разделя със съпруга си. Двамата с Хемингуей обожават да ловят риба, да гледат корида, да ходят на сафари, да летят с двуместния си самолет (дори катастрофират). Тя е тази, която открива тялото на великия писател. В автобиографията си How it was описва как чула изстрела и видяла „хавлия, цялата в кръв, и парчета плът“. Мери Уелш защитава тезата, че Хемингуей не се е самоубил, а без да иска, е натиснал спусъка, докато е почиствал любимата си пушка.