Сигурно мнозина са пропуснали шоуто, в което бек-вокалите на бенда бяха специални гостенки, защото внезапно се оказа, че поканената шефка на радиото няма да дойде. Тогава Деси и Алекс още прохождаха в шоуто, макар че отдавна вървят с бърза стъпка по пътя на музиката.

Кои са те?

 

Общото в биографията им е, че са завършили средно музикално училище - Деси във Варна, където е родена, Алекс - в София. Двете познават пианото от дълги часове упражнения на гами и акорди. Двете мечтаят за семейство с три деца. Имат и още няколко прилики.
Двете са свободни и непосредствени, не се превземат и не обичат превземките. Не са се натискали да стават бек-вокалистки на Куку бенд, твърдят, че за участие в конкурса ги записали майките им. Вече певици, си пазят гласовете - Деси маниакално, Александра - по-лежерно.

 

Оттук нататък следват само разлики. Десислава продължава образованието си в музикалната академия, като учи едновременно в два факултета - теоретичен и музикален, специалност поп и джаз. Александра не й отстъпва в носенето на две дини под една мишница - завършила две средни училища едновременно - музикално и художествено, сега учи рекламен дизайн в Художествената академия. Така сбъднала мечтата на родителите си - актьорите Наталия Бардская и Илия Раев хем да се занимава с изкуство, хем да не е на сцената.

Александра
рисува, свири Шопен, наскоро се раздели с ревнив приятел

Тя е всеки ден с различна коса, с различна прическа. Обича да е изненадваща, дори да шокира. Повече с външността, отколкото с поведението си. "Харесвам движението, противник съм на статичността. Може би затова предпочитам по-често да съм с панталон, тази дреха ми дава повече свобода. Обичам прилепнали дрехи, макар че не съм от най-слабите, най-вече в черно."
Везна, много колеблива и трудна на решения. Всичките й близки знаят, че е емоционална и гневлива, но бързо й минава. Старае се да не обръща внимание на злословията за себе си. А такива дал бог - мнозина смятат, че Александра пробива благодарение на известните си родители. Сестра й също е актриса, Веселина Раева, преподава на студентите в НАТФИЗ.

От малка Александра е насърчавана да развива дарбите си. По-късно се колебае дали да стане художничка или певица. Мечтае да учи архитектура, защото обича неща, изискващи търпение. Но математиката не е голямата й сила в училище, затова се отказва. Сега приема рисуването като разтоварване - така й е по-леко да се справя с трудните задачи на следването в академията. Всеки ден акуратно поддържа техниката си, като свири на пианото вкъщи. Класика, само класика. Обича Шопен и свири почти целия му репертоар.
Това не й помогнало при явяването на конкурса за Шоуто. Там изпяла "Излел е Делю хайдутин" и то след около 50 други момичета, подготвили същата песен. Другото й парче обаче предизвикало възторжени аплодисменти дори от конкурентките. Реакцията на публиката впечатлила Слави. Александра изпяла още няколко откъса от различни песни и като си тръгвала, Дългия я попитал дали си е оставила телефона. На втория тур имало пълен музикален разпит, Александра се притеснявала. Сега не крие, че сигурно са я избрали, повлияни от спомена за представянето й на първия тур.

С Деси отначало не се харесали - всяка мислела за другата, че е нафукана. Сближило ги турнето в края на лятото и сега са почти неразделни, и студентския празник са си прекарали заедно на Белмекен.
Александра, за разлика от Деси, беше сърдечно обвързана. Имаше си приятел музикант, който разбираше нейната заетост, помагаше й с професионални съвети, но…ревнуваше. "Многото внимание и многото мъже край мен го притесняват. Аз също съм ревнива, но предпочитам другите да не разберат. Сама си преживявам драмите." Последната бе от раздялата с гаджето й. Двамата го поискали, затова само след два-три дни на Александра й беше минало.

 

На 21 години тя все още се чувства най-сигурна и защитена при родителите си. Определя майка си като най-добра приятелка - "връзката е неразрушима". В нея има най-много разбиране. Въобще Александра се води с добро. "Като ми викат, се стягам и нищо не излиза от мен". Това са разбрали от опит колегите й от бенда и с нея се отнасят само меко и внимателно.
Отглеждана като мецосопрано в музикалното училище, Александра и сега има самочувствие на солистка и трудно обуздава гласа си. Затова приема бенда като школа, в която всички са талантливи поотделно взети, но се приучват на отборна игра. Без колебание признава, че е удивена от таланта на Маестрото, но за най-интересен смята Слави. "От него лъха професионализъм и може дори с гледане да се научат много неща."

Десислава
живее в хаос, скъсва се от учене и работи по цял ден

 

Две години в София не са я накарали да привикне към ритъма на столицата. "Чувствам се ограбена тук - свикнала съм от прозореца на моята стая във Варна да виждам целия град и много, много море. Живея на 15 етаж и спя на горното легло в детската стая. Тук нямам и пиано.
Във Варна се е случвало да свиря и по шест часа на ден, понякога съм ритала и блъскала, но съм си изразходвала емоциите, разтоварвала съм се с музиката. Затова сега дори и един ден да съм свободна, бързам за вкъщи. Хазяйките не са моето вкъщи, не са ми семейството. В квартирата не мога да си почина. Живея в хаос, който личи в облеклото ми, в стаята ми, в поведението ми."
Скъсва се от учене. Мнозина си мислят, че не излиза по дискотеки и клубове, защото се прави на интересна, а истината е, че от 10 вечерта нататък Деси пише домашни. И преди да запее с Куку бенд, пак е било така - по цял ден на лекции, после вкъщи.
Лъскавото момиче, което виждаме почти всяка вечер по телевизията да танцува и пее, пътува с градския транспорт, във Варна се връща с влака, за да ползва студентските намаления.

Тя смята, че не е най-амбициозното дете в своето семейство - има брат, който е в Австралия и се занимава с компютри, има сестра в Германия, завършила английска и руска филология. Деси е най-малката и е свикнала да се справя сама, включително и да се издържа. Още като ученичка е пяла като бек вокал с поп групи и по клубове. За обявения конкурс от Шоуто дори не разбрала, майка й, която е пенсионерка, научила и се обадила да я запише за участие. "Беше точно по време на сесия, трябваше да се явявам някак си между изпитите."
Деси мислела, че няма да се класира, тъй като не познавала никого, нямала "яки връзки". Явила се на първия тур заедно с още около двеста момичета. В журито били всички - от Дългия и бенда до сценаристи, режисьори и осветители, даже балерините от "Сатен". Представила се с една песен с четири вокала, разработени от нея самата, с която се явявала и на други конкурси, включително за работа в чужбина.

 

От българските народни песни си избрала "Лале ли си, зюмбюл ли си". Че като я почнали: я да видим сега знаеш ли "Грозданка", "Полегнала е Тодора", "Назад, моме Калино", дай сега и това, и онова…Изпяла едно джазово парче на Чик Къриа - "Кристална тишина", но поискали от нея да изпълни нещо по-леко и казали, че ще й се обадят, ако трябва да се яви на втори тур.
Деси не можала да изчака края на конкурса, тъй като бързала за лекции в академията. Но била приятно изненадана на другия ден, когато й телефонирали от офиса на "ТриВоДи", че е допусната до втория тур. Вече били само 11 девойки, веднага й казали, че я вземат. Другата била Александра.

"Всички мислят, че с Александра сме конкурентки и сме в обтегнати отношения. Напротив, много се подкрепяме, всяка си знае мястото. Пробваме се на различни места. Наскоро например пях нещо, което не е в моя стил. Хрумна ни обаче да обърнем гласовете си и стана. Аз съм сопран, преди бях колоратурка, но след дълго измъчване на гласа по заведения, вече имам и низини."
Деси е от хората, които като имат нещо, си го пазят. Станала е прословута с грижите за гласа си - чайове, сушени сини сливи, мед. Била особено предпазлива по време на едномесечното турне на Слави, когато заразила и колежката си Али с чайовете и меда. Деси твърди, че е привърженичка на старата школа, според която един певец не трябва да пуши, да яде кисело мляко, ядки или да излиза преди изява.

Харесва обаче и схващането на новата школа, че гласът свиква с това, на което го научиш. "Имам познати, които и пият, и пушат, и нищо им няма на високите гласове. Аз като отида на дискотека, три дни след това не мога да говоря."
Има още една второстепенна причина Деси да не иска да излиза вечер - няма си гадже. На 20 години (зодия Овен) още не е срещнала точния човек.
Скромно твърди, че край нея не се наблюдава бум от ухажори, макар че е хубавица. Имала няколко гаджета в ученическите си години. С едното две години ходили един след друг, докато накрая си останали само приятели. Другата й връзка - много бурна и много сложна - продължила само една година. Не издържала обстоятелствата, пътуванията между София и Варна. Деси твърди, че има тик: помни с болезнена точност колите на гаджетата си, марките, номерата и често сърцето й прескача, когато й се стори, че профучават край нея.

Нейният мъж трябва да е задължително със сини очи и да има три синеоки деца от него. Той не бива да се преструва, трябва да е много искрен и нежен. "Времето ни като че ли изважда едни изкуствени хора - пресилено ларж, пресилено усмихнати или сериозни", споделя своите наблюдения Деси. Тя смята, че при нея няма нищо изкуствено, дори когато играе роля на предизвикателна жена. Гледа в огледалото детската си физиономия и твърди, че тя изразява характера й.

Него все още не може да обуздае - трови я един инат, който нарича предразсъдъчен. Като трябва да научи нещо например, инатът й казва "няма". И колкото и да се опитва, нищо не й влиза в главата. В такива случаи се отказва. Временно. Нещо като вид мързелуване, за да се зареди с нови сили. Явно има нужда да го прави отвреме-навреме. Защото понякога само при мисълта колко много работи трябва да свърши, направо не започва.

Деси е убедена, че плаши мъжете със сериозността си и с известната хаотичност - иска да прави по няколко неща едновременно и то бързо. Затова не си доспива. Затова няма време за простички приятни неща "да погледам как гълъбите се хранят например, да изляза сред природата". Намира утеха в новата си работа, която е страшно интересна.

Смята, че шоуто на Слави е истинска школа за концентрация, за отговорност и дисциплина, за професионализъм. Там прави нови и нови неща, които сама не би могла. Усеща товара на голямо психическо и емоционално напрежение и е благодарна, че край нея са все приятели, с които се стараят да превръщат и работата в забавление. "Е, това не значи, че се хилим по цял ден!"

Има Десислава и своята малка лудост - косата. Отглежда я от трети клас, като никога досега не е ходила на фризьор. Сама подрязва крайчетата на къдрите, чака сестра си да се върне от Германия, за да й направи руси кичури. Когато е напрегната, си играе с косите си, като издърпва един по един кичури, направо ги скубе. Твърди, че се реши само преди да се къпе, никога след това.