Три години по-рано

В началото на 2010 г. имаме уговорка с Къци Вапцаров да се кача в Драгалевци и да се видим в детската му градина на ул. Крушова градина 1. Сутринта той ми се обажда по телефона. Прочел мейла ми, че няма да правим снимки и ме пита защо тогава ще се виждаме. Казва ми, че не иска да отговаря на въпроси, защото няма да е подготвен. Обяснявам му, че ОК, без въпроси, но поне да се запознаем. Отваря ми и ми дава чехли да се преобуя. В сградата, която според него е строена за хотел, той е под наем. Много малко деца виждам, а и той по-късно ще признае, че не му върви много. Таксата е 300 евро и твърди, че с нея покрива само кетъринга на децата. Оплаква се, че държавата не помага на частните детски градини, а нали това са бъдещи данъкоплатци?! Не се усмихва много, докато обикаляме из стаите. Има музикална, стая за мятане с меки дюшечета, „библиотека“ с чинове, но за по-големите. Мебелите са цветни, по дизайн на Къци и с геометрични форми, за да свикват децата да ги различават. Собствените му децата са на 2, 8 и 16 г. Малкият е в детската градина, а големият – в Американския колеж. Къци недоволства, че там много ги тормозели, карали ги да пишат есета за глобалното затопляне. Но това е актуално, казвам аз. Той продължава – всичко е на английски, той не може да каже на български какво учат.
Тръгвам си, а интервюто правим по мейл с уговорки от негова страна, че не иска да му вкарвам в устата изрази, които не би използвал. Когато ми праща отговорите, се шегува в типичен стил: „ОК, ето попълнено формулярчето.“


Интервюто
Защо Къци Вапцаров продължава да има много почитатели, въпреки че от 2005 г. не сте на екран? (Синът ми, който е на 15, е ваш почитател във фейсбук – б.а.)
И аз съм си задавал този въпрос. Откакто спряха „Риск печели“, не съм се появявал на екран с изключение на 2-3 телевизионни интервюта. И пак виждам, че на хората погледите им се спират, като се разминаваме. Може би защото сме израснали заедно от двете страни на екрана. Но така или иначе онова ми е като в минал живот. Предишният Къци вече е мъртвец в много отношения. Разбира се, има една дълбока същност, която е същата, но е на друго ниво. Днес ме вълнуват съвсем нови неща, променил съм се и може би за това съм изключително щастлив да си пиша с нови хора във фейсбук. Там шоуто е далеч по забавно от “Шоуто на…“,  на който се сетите. Можеш да моделираш свой свят такъв, какъвто на теб ти харесва. И в това е бъдещето. Всеки ще има собствена медия в една от социалните мрежи и ще се обгради с любимите си същества. Ако някой е агресивен, или не ти е по вкуса, просто няма да е за теб. Там всеки ще може да види истинското ти лице. И ще важи правилото “По снимката посрещат, по ума изпращат.” Другото, за което мечтая да се промени, е тонът на комуникация. Хората да загърбят жълторията и агресивността и да се опитват да се допълват, вместо да се хапят и лаят. Интернет комуникацията може да го наложи.     
Разкажете за детската градина, която сте направили.
Детската градина винаги е била моя мечта. Ако има нещо, за което съжалявам то е, че не го сторих 10 години по-рано. Тогава пазех цялата си енергия за телевизията (колко съм бил загубен), а тя накрая ми се изсмя в лицето. Правя “Кой е по-по-най“ вече близо 20 години (стартирах го 1991 г.) и винаги съм се чувствал невероятно сред деца. Радостно е, когато видя какви невероятни сладурчета тропкат сутрин към детската ни градина. Най-интересно за мен в проекта “По-по-най в детска градина” е да преведа педагогическите практики на езика на изкуството. При нас децата изключително много рисуват, всеки ден имат занимания по музика в специална стая с живи инструменти. Всеки ден имаме театър с кукли. Разиграваме различни приказки и само за няколко месеца у децата се наблюдава огромна промяна. Децата трябва да учат неща, без да разбират, че учат. Това е и мотото на моя преподавател по психология проф. Иван Димитров.
Имате ли планове, свързани с телевизия?
Разбира се. Просто там стана много сложно. Има едни… има и други… Едните правят каквото си пожелаят, на другите ни обясняват как няма пари, каква криза е… колко били гледани турските сериали и т.н. И накрая на зрителите им писва да гледат и едните, и другите. По последни данни 70% от българите не гледат телевизия. Това го споделих с един англичанин на Боровец и той вика: “В Англия пък 70% гледат”. И след като поговорихме още малко, допълни: “Е да, ама в Англия телевизията е много добра.” Само за пример - предаването “Островът”, което беше копирано, за да се сътвори “Шоуто на Азис”, го води професионалист с две висши образования, който се облича като травестит, но след това се прибира вкъщи при жена си и децата. Къде са те, къде сме ние.
Наскоро прочетох мнението на известен рекламист, който твърди, че влиянието на секса в рекламите се надценява. Вие издадохте книгата „Секс за душата“. Смятате ли и вие, че сексът в днешното общество е надценен?
Може би наистина сексът продава, когато става въпрос за секс, порно. Май трябваше да сложа малко голи снимки в книгата. Шегувам се. В моя случай беше игра на думи. Секс като душевно удоволствие. Душа е най-непродаваемата дума, за съжаление (или за радост). Между другото, имам нови две книги, които още не са на пазара. Те са комедия отново. Описвам социални болести и начините за тяхното лечение. Казват се Prostotin Stop и Любовитал GEL (мехлем за душа).
В интервю споменавате, че сте готов да влезете във ВИП Брадър, а с наградата да заснемете филм. Правите ли нещо, за да осъществите мечтата си?
В книгата си съм писал, че бих участвал в Биг Брадър, само ако е харем. Хаха.  Извън шегата, разбира се, че бих участвал, ако е направено интелигентно и с вкус, защото форматът позволява да се случат много любопитни неща. Имам интересни идеи в тази посока като продуцент, но съм от „другите“. Хаха.  Иначе не спирам да пиша сценарии, да снимам. Много ще се радвам, ако получа субсидия за заснемане на пълнометражен филм. Имам много интересен детски сценарий. Но знаете до последно филмът е само в главата на режисьора.  

След отговорите Къци беше написал: „На мен лично повече би ми харесало, ако се вмъкнат разни мои закачки, мисли, ей такива неща. Ще стои по-арт и ще е по-близо до моя начин на мислене.“
Тогава интервюто не излезе. Сега, покрай участието на Къци във ВИП Брадър, си припомних за него и си дадох сметка колко целенасочен е той. Още тогава е обмислял участието си в шоуто. И още тогава агресията му е болезнена тема. Не мога да кажа, че е мой любим персонаж. Струва ми се, че има нещо спотаено в този човек, но може и да греша. Сега в Къщата също ми стои далечен. А по повод обвиненията, че се прави на жертва... Дори да е така, никой няма право да тормози друг човек, никой. И да го обвинява, че сам е виновен за тормоза. Това в психологията се нарича виктимизация и е типична за насилниците – те никога не удрят по своя воля, те винаги са предизвикани от жертвата.
ВИП Брадър вече е към финала си. Интересно дали Къци ще успее да заснеме филма на мечтите си?