Без да коментираме историческата им точност, пищните приказни истории за императори, войни и гейши, с които периодично ни удивляват азиатските режисьори, всъщност са нелош поглед към традиционните костюми на Китай и Япония. И непресъхващ извор на вдъхновение за повечето дизайнери сезон след сезон.

Модният пазар в Азия стремително расте, а паралелно с него растат и комплиментите на индустрията - от ексклузивни колекции и магазини до нови рекламни лица. Разбира се, тя никога не е била равнодушна към Изтока - достатъчно е да си припомним, че в началото на миналия век Пол Поаре въведе официално кимоното в света на модата, през 80-те Париж капитулира пред очарованието на великолепната четворка Йоджи Ямамото, Исей Мияки, Кензо Такада и Рей Кавакубо, а в началото на XXI век азиатските имена се чуват все по-често на високия подиум. Но да се върнем към настоящето. Както обикновено, дизайнерите избягват да цитират азиатските костюми дословно, заимствайки базовите силуети на роклите, рисунките (независимо от символичния им смисъл), аксесоарите и дори макияжа. В колекциите на 3.1 Phillip Lim, Acne и Jason Wu ще забележите нови интерпретации на жакетите на Мао и прословутите якички столче. От принтовете и специфичните орнаменти (най-лесния път към експлоатирането на дадена тема) на жерави, дракони и тигри се възползваха Barbara Bui, Proenza Schouler и Vivienne Tam, докато дизайнерът Дриес ван Нотен явно е прекарал дълги часове сред музейните архиви, черпейки вдъхновение от традиционните текстил и костюми на Китай, Япония и Корея. Типични материи като жакард блестят в колекциите на Marni, Rag&Bone и Osman, а на символиката на червеното (носещо щастие в Китай и ярост в Япония) се довериха Alexis Mabille, Christopher Kane и Hakaan. Главната одежда на Япония – кимоното, захванато с широк колан оби, също не страда от липса на внимание, особено сред идеите на Haider Ackermann и Sportmax.