Ако си мой, си мой. Мръднеш ли встрани, ще те разкъсам като тигър. Мария се усмихва, като обяснява каква е в любовта, но нещо в блясъка на големите й очи те кара да й повярваш. Особено когато разбереш, че тя е една от най успешните български състезателки по муайтай. Този спорт изглежда така, както и звучи - предизвикателно. Като голям бой. Мария е биткаджийка от малка. Не си играе с кукли, а с войничетата на брат си.


В училището й в Пловдив си има момичешка банда, в която се влиза след изпитание - трябвало да се спусне по тръба в някакъв ров. После с майка си и баща си се мести да живее в Италия, те са оперни певци и вероятно са се надявали Мария да ги наследи. Обаче на нея някой да й казва какво да прави?! Не, и тя се записва в танцово училище в Милано, учи класически балет, поп танци, акробатика.
След танцовото училище Мария кандидатства в Театралната академия в Рим. Приемат я актьорско майсторство. Докато учи, открива красотата на професионалния бой, т.е. на муайтай. Започва да тренира. От големите натоварвания получава травма - къса връзка и менискус на крака. Операция, половин година възстановяване и Мария отново е на ринга. На първата тренировка къса връзка на другия крак. Следват нови 6 месеца възстановяване, преди да може да тренира пак. Междувременно разбира, че в България има състезание по муайтай. Връща се в България и среща Кирил Пенджуров - треньор и собственик на клуб VIPRING. Мария е впечатлена от професионализма на престижния боен клуб и решава да започне подготовка в него. Където тренировката, там и любовта. Мария го казва по нейния си начин, директно, като кроше: „Киро е любовта на живота ми. Понякога, когато съм ядосана, го мразя, когато тренираме на ринга, ми идва да го убия. Всичко между нас е страст. Аз съм мъжко момиче и искам нещо в мъжа да ме грабне. А Киро е съчетание от страхотен мъжкар и нежна душа. По-романтичен е от мен. Знае, че обожавам кафе, и сутрин прави кафе и ми го носи в леглото. За 8 март ми подари 33 рози, а не обича да подарява цветя. Подари ми и звезда с моето име. Много по-романтичен е от италианците. Те са големи ухажори, но са егоисти. И са много ефеминати.“ С други думи - женствени. И така жилавият като 10 въжета Киро учи момичето с нежно лице и поразяващ поглед Мария да бъде мила. Двамата си подаряват бижута, имат амулети, специално направени за тях в Тайланд - за да ги закрилят в боевете и да ги свържат духовно. Стават кръвни братя по инициатива на Мария. За последната Нова година са в родината на муайтай - Тайланд, за да тренират и подготвят Мария за първия й професионален двубой. Тя излиза срещу опитна състезатека и побеждава. Печели уважението на цялата зала и най-вече на тайландския си треньор. В Тайланд муайтай е с ранга на национална религия и бойците му са много тачени. На самата Нова година Мария и Кирил са на плажа. Прегръщат се и тя напипва нещо в джоба му. Оказва се годежен пръстен. Направен е от титан, сребро и злато - трите най-важни елемента за бойците още от древността. На него пише: Semper fidelis ( винаги верен - от лат.) 

Питаме Киро не му ли е жал да праща това красиво лице да бъде удряно на ринга. Това е нейният избор, казва той, а който обича някого на 100%, обича и всичките му избори. За самата Мария човек трябва да е изцяло в любовта, мръдне ли и идва тигърът. Ако скоро не сте срещали огнена жена, запознайте се: Мария Михайлова. От нея очакваме безапелационни победи на световното първенство по муайтай в Санкт Петербург през септември, а защо не и медал, какъвто взе на предишното световно в Узбекистан.
Като си помислим, историята на нейното укротяване всъщност е много оптимистична. Защото всеки си има своите тигри, които искат да разкъсват - дали от ревност, завист, амбиция, самота, любов. А излиза, че им трябва едно кафе в леглото, направено с нежност, за да забравят за смъртоносните скокове и да замъркат от щастие.